Лоренс Даррелл - Маунтолив

Чуваше се да казва неща, които повече подхождаха за друго място. Например през горчив смях: „Англосаксонците са измислили думата «разврат», защото не могат да повярват, че съществуват различни видове любов.“ И Мелиса, докато кимаше сериозно и с разбиране, започна да изглежда по-важна, защото най-накрая пред нея стоеше мъж, който споделяше неща, които тя не разбираше, съкровища от онзи мъжки свят, който винаги се люшкаше между пиянска сантименталност и брутално насилие! „В моята страна почти всички истински приятни неща, които можеш да направиш с една жена, представляват углавни престъпления и основание за развод.“ Тя се плашеше от гръмкия му дрезгав смях. Изведнъж й се стори много грозен. После той отново сниши глас и продължи нежно да притиска ръката й до бузата си, както човек притиска наранено място; а отвътре безгласният коментар не спираше:

Затворен там, в омагьосания замък, между страшните целувки и близости, които никога не ще се върнат, те изучаваха Ла Лиоба! Каква лудост! Нима се бяха престрашили да попълнят списъците напук на други любовници? Jurata fornication 85 85 Законно блудство (има се предвид бракът) (лат.) — Б.пр. — стиховете бавно капеха в ума му; а тялото й, като при Рудел 86 86 Жофре Рудел — поет трубадур от началото и средата на XII в. Смята се, че е участвал във Втория кръстоносен поход. Възпява „далечната любима“. — Б.пр. , „меко, нежно, красиво“. Той въздъхна, отметна спомените, като че бяха паяжина, и си каза: „По-късно, по-късно, докато търсеше askesis 87 87 Аскеза (гр.) букв. „упражнение“, по-късно добива смисъл на упражняване в добродетелен живот и борба с пороците. Оттук — аскет, тоест човек, който потиска чувствената си природа. — Б.пр. , пое подир пустинните отци към Александрия, към едно място между две пустини, между двете гърди на Мелиса. О, morosa delectation 88 88 мрачно удоволствие (лат.) — Б.пр. .“ И зарови лице там, между дюните, покрити с живата й коса.

После се умълча, загледа се в нея с изчистени бистри очи, треперещите му устни за пръв път се осмелиха да проронят нежности — ту разпалени, ту огнено страстни. И тя изведнъж потрепери, защото разбра, че няма да може да му се изплъзне, че трябва докрай да му се подчини.

— Мелиса — обади се той победоносно.

Сега вече се насладиха един на друг — смирено и нежно, като приятели, които отдавна са се търсили и намерили сред простосмъртната тълпа, изпълваща ехтящите пространства на този град. И това беше точно онази Мелиса, която възнамеряваше да намери — затворени очи, топла отворена уста, откъсната от съня с целувката на розовия пламък на свещта.

— Време е да тръгвам. — Но тя се притисна още по-силно към тялото му и простена от изнемога. Той я гледаше с обич, докато лежеше в сгъвката на ръката му.

— Ами краят на твоето предсказание? — попита весело.

— Глупости, всичко това са глупости — отвърна му сънено. — Понякога успявам да науча нещичко за човека от линиите на ръката му, но бъдещето!… Не съм толкова проницателна.

Зората се беше сипнала зад стъклото. По силата на внезапно обзел го импулс Пърсуордън влезе в банята и пусна водата да напълни ваната. Тя потече съвсем гореща, шуртеше със свистенето на пара! Колко типично за хотела „Хълмът на лешоядите“ — да има гореща вода точно по това време на деня и по никое друго. Възбуден като ученик, той й извика:

— Мелиса, ела да наквасиш умората на кокалите си, иначе няма да те изпратя до вас. — Мислеше си по какъв начин да даде онези петстотин лири на Дарли, и то така, че източникът на подаръка да остане скрит. Той не биваше да узнава, че те идват от епитафа на един умрял копт! — Мелиса! — извика Пърсуордън отново, но тя беше заспала.

Взе я на ръце и я пренесе в банята. Настани я удобно в топлата вана, тя се събуди, излезе от обятията на съня като някое от онези прекрасни японски хартиени цветя, които се разтварят във вода. Топлината обля хлътналите й гърди и тя засия, бедрата й порозовяха. Пърсуордън седна на бидето, потопи едната си ръка във водата и започна да й говори, докато напълно се събуди.

— Не трябва много да се бавиш — каза й, — защото Дарли ще се сърди.

— Дарли ли! Боже! Снощи не се прибра, пак е бил с Жюстин. — Тя седна във ваната и започна да сапунисва гърдите си, вдишваше уханието на сапуна и водата, както човек отпива скъпо вино. Изсъска името на съперницата си с раболепна неприязън, което не беше в стила й. Пърсуордън се учуди. — Такива хора, тия Хоснани! — изрече Мелиса презрително. — А бедният Дарли им вярва, и в нея вярва. Тя само го използва. Той е прекалено добър, прекалено простодушен.