Лоренс Даррелл - Маунтолив

— Ти си en forme 75 75 Във форма (фр.) — Б.пр. — каза му тя.

— Аз съм en forme — отговори й той.

Започнаха да си разменят безсмислени любезности, съвсем в стила на мястото и вечерния час. Ужасният й френски му беше интересен, дори по някакъв начин приятен. След това тя седна на масата му и той й викна две coups de champagne 76 76 Чаши шампанско (фр.) — Б.пр. — задължителната почерпка, която управата на заведението изисква при всички лични разговори. Тъй като тази вечер Мелиса беше дежурна и всеки танц струваше определена сума, тя прие паузата с благодарност, тъй като и без това краката я боляха. Говореше сериозно, подпряла брадичката си с ръка, и докато я наблюдаваше, той откри, че е много красива, но в същото време някак повехнала. Имаше добри очи — плувнали в плахост, която по всяка вероятност отразяваше душевния потрес, с който голямата искреност регистрира живота. Но въпреки това не само изглеждаше, а очевидно беше болна. Той набързо си записа: „Нежният цъфтеж на белодробната туберкулоза.“ Уискито беше подобрило настроението му и няколкото му шеги бяха възнаградени с непринуден смях, който — за негова най-голяма изненада — страшно му допадна. Започна, макар и смътно, да разбира какво намира Дарли у нея — безпризорната привлекателност на града, онази крехкост и простота: отговорът, с който малкият гамен отвръща на жестокия свят. Когато стана отново да потанцува с нея, той й каза, но вече с леко пиянска ирония:

— Melissa, comment vous defendez-vous contre la foule?

А отговорът й, неизвестно защо, го прониза в сърцето. Обърна към него погледа си, преливащ от цялата искреност на преживяното от нея, и рече:

— Monsieur, je ne me defends plus. 77 77 Мелиса, как се браните от тълпата? — Господине, аз вече не се браня. (фр.). Тук трябва да се отбележи, че същите две изречения се срещат и в „Жюстин“, където на мястото на „тълпата“ стои думата „самотата.“ — Б.пр.

Меланхолията на усмихнатото й лице беше недокосната от самосъжаление. Тя направи отривист жест, сякаш показваше целия свят, и каза:

— Погледни. — Жалките апетити и мераци на постоянните клиенти на „Етоал“ с тела от тлъстини, които се носят навред в това душно мазе. Той разбра много добре и изведнъж му се прииска да се извини за това, че никога не я беше възприемал сериозно. Беше бесен на себе си заради самодоволството си. Съвсем импулсивно притисна буза до нейната — с любов, като брат. Тя беше съвършено естествена!

Човешката бариера помежду им падна и двамата установиха, че могат да си говорят съвсем спокойно един с друг, като стари приятели. Докато вечерта напредваше, той продължи да танцува с нея все по-често и по-често. Това като че ли й харесваше, въпреки че на самия дансинг той танцуваше мълчешком, непринуден и щастлив, сякаш изпитваше облекчение. Не предприе никакви жестове на интимност, но усещаше, че тя го приема. После, към полунощ, един тлъст богаташ — сирийски банкер — пристигна и започна много сериозно да се домогва до нейната компания. С голямо раздразнение Пърсуордън установи, че това страшно го ядосва и че изпитва истинска собственическа ревност. Това го накара да изпсува наум. Но ето че онзи се приближи и седна на една маса близо до дансинга, за да може пръв да я покани, щом музиката започне. Мелиса обаче сякаш не забелязваше това яростно съперничество. Виждаше се, че е уморена. Най-накрая той я попита:

— Какво ще правиш, като свършиш тук тази вечер? При Дарли ли ще отидеш? — Тя се усмихна при споменаването на това име и поклати глава уморено. — Имам нужда от пари, за да… няма значение — промълви тихо, след което ненадейно избухна, сякаш се боеше, че няма да й повярват: — За да си купя зимно палто. Нямаме никакви пари. В тази работа човек трябва да е добре облечен. Разбираш ли?

— Само не и с този отвратителен сириец — отвърна й Пърсуордън. Пари! — помисли си с болка. Мелиса го гледаше със сдържан присмех. Каза му тихо, но без да набляга на това и без срам:

— Той ми предложи петстотин пиастра, ако отида с него у тях. Сега му отказах, но по-нататък… Предполагам, че ще ми се наложи. — И сви рамене.

Пърсуордън изпсува тихо.

— Не! — отсече. — Ела с мен. Аз ще ти дам 1000, щом се нуждаеш.

Тя ококори очи при споменаването на такава голяма сума пари. Можеше да си я представи как ги брои монета по монета, как ги опипва като топчетата на дървено сметало, как ги разпределя за храна, наем, дрехи.

— Сериозно ти говоря — каза и с рязък тон, след което побърза да добави: — Дарли знае ли?