Лоренс Даррелл - Маунтолив

Да, ще остане още една година — още цяла година, само заради привързаността си към Маунтолив. Ще се постарае да бъде смислена година. После преместване — но за това изобщо не искаше да мисли, защото можеше да се окаже поредния провал. Цейлон? Сантус? Нещо в Египет с неговите пламтящи безвъздушни пространства и нереализирана безбрежност — гротескните гранитни гробници на мъртви фараони, гробници, които са станали градове, нещо тук го задушаваше. Не беше място на спомени, а и рязката ръбеста реалност на ежедневието му идваше в повече. Отворени рани, секс, парфюми и пари.

С викове разнасяха вечерните вестници — гърлен, клокочещ буламач от езици, в който основните продукти бяха гръцки, арабски и френски. Момчетата тичаха, крещейки, по улиците като крилати вестоносци от долната земя, известявайки какво… падането на Византия? Белите им роби се заплитаха между коленете. Виеха жаловито, сякаш умираха от глад. Той се наведе през дървената преграда на балкона и си купи вечерен вестник, за да има какво да чете по време на самотната си вечеря. Да чете, докато се храни, беше друго удоволствие, от което не можеше да се откаже.

След това пое бавно край сводестите безистени, по улици и кафенета, покрай моравата джамия (извисяваща се високо в небето), библиотека, после храм (с надпис: „Някога тук е почивало тялото на великия Александър“) и още по-надолу покрай криволичещите стръмни сокаци, които водеха към брега. Студените течения продължаваха да вилнеят наоколо, щипеха бузите.

Неволно се блъсна във фигура с шлифер и макар със закъснение, разпозна в нея Дарли. Смутено си размениха любезности, натежали от взаимно чувство на притеснение. Но тази вежлива размяна ги прикова един за друг, иначе казано, ги залепи за улицата, сякаш тя се беше превърнала в мухоловка. Най-накрая обаче Дарли успя да се измъкне и тръгна надолу по една тъмна пресечка, като каза:

— Виж, не искам повече да те задържам. Капнал съм от умора. Ще се прибера да си взема душ.

Пърсуордън остана на място за миг, загледан подире му, силно озадачен от собственото си объркване и сконфузен от спомена за мокрите парцаливи пешкири, които беше оставил да се търкалят по пода в банята на Помбал, както и от онази сивкава черта по умивалника — от сапуна за бръснене, примесен с косми… Бедният Дарли! Но как така се получаваше, че макар и да го харесваше и уважаваше, никога не успяваше да се държи непринудено в негово присъствие? Изведнъж започваше да любезничи с неестествен за него тон, само от нерви. И затова сигурно звучеше грубо и надменно. Все едно бодряшкият поучителен тон на селски лекар, който се шегува с пациента си… по дяволите! Някой път трябва да го заведе в хотела за по едно питие на четири очи и да се опита да го опознае по-добре. На няколко пъти се беше опитвал да се сближи с него по време на онези техни зимни разходки. Обясни си недоволството, като си каза наум: „Клетото копеле, но той продължава да се интересува от литература.“

Доброто му настроение обаче се върна, когато стигна малката гръцка кръчма на брега, в която приготвяха стриди. Покрай стените й бяха наредени бъчви и бурета с всякакви размери, а кухнята й на талази бълваше пушек и миризма на пържени в зехтин херинга и октопод. Седна тук, сред дрипавите лодкари и левантийските моряци на шхуни, за да си хапне стриди, да си изчете вестника, и ето че вечерта се сгъсти около него, обгърна го отвсякъде, приласка го, освободи го от мислите и необходимостта да води обичайните разговори, пълни със злонамерени блудкави баналности. По-късно вероятно щеше да е в състояние отново да пренесе идеите си в книгата, която се опитваше да довърши, макар и бавно, мъчително, в онези трудно извоювани скришни мигове, откраднати от безцелния му професионален живот, откраднати дори от обстоятелствата, с които сам се беше обградил поради собствената си леност и стадно чувство. („Нещо против едно питие? — Защо не?“ Колко много вечери бяха прахосани по този начин!)

Ами вестниците? Зачиташе се най-вече в колонките Faits Divers 73 73 Хроника на произшествията (фр.) — Б.пр. — тоест онези дребни странности в хорското поведение, които отразяваха истинското положение на човека, но присъстваха отвъд светските абстракции, защото търсеха смешното и невероятното в живота, изгубил чувствителност поради сивотата на своето ежедневие и поради диктата на голия разум. До едно от огромните заглавия, което още на следващия ден трябваше да коментира в официален рапорт до Маунтолив — „Арабският съюз отново обжалва“, попадна на трогателна човешка слабост в „Известен религиозен водач заседнал в асансьор“ или „Луд ограбва банката в Монте Карло“, които отразяваха макабреното безумие на съдбата и обстоятелствата.