Лоренс Даррелл - Маунтолив

Маунтолив се извини и каза:

— Това, че използва думата „неромантичен“, ме сепна, защото тъкмо си мислех колко романтично изглежда всичко това в очите на един новопристигнал.

— Амарил е изключение, макар и любимо изключение. На пръсти се броят онези, които са толкова великодушни и безкористни като него. А що се отнася до Семира — в момента не мога да преценя какво друго й готви бъдещето освен любов и романтика. — Клия въздъхна, усмихна се и запали цигара. — Esperons 61 61 Да се надяваме (фр.) — Б.пр. — каза тихо.

— Сто пъти съм ти казвал да не използваш бръснача ми — оплака се Помбал, — но ти продължаваш. Знаеш много добре колко ме е страх от сифилис. Какво ли ще потече от някоя твоя пъпка, като я порежеш?

— Mon cher collegue 62 62 Скъпи ми колега (фр.) — Б.пр. — каза му Пърсуордън през зъби (тъкмо бръснеше устната си) и с гримаса, която трябваше да изразява накърнено достойнство, продължи, — какво искаш да кажеш? Аз съм англичанин. Hein ? 63 63 Е? (фр.) — Б.пр.

Спря да се бръсне, започна да си тактува с бръснача и издекламира тържествено:

— Кръвта ти може да е заразена — изпъшка приятелят му, седнал на бидето, докато се мъчеше да опъне счупения жартиер над оголения си дебел прасец. — В края на краищата, човек никога не знае.

— Аз съм писател — отвърна му Пърсуордън, сякаш още повече и по-дълбоко засегнат. — Следователно аз знам. Във вените ми няма кръв. Плазма — каза мрачно и изтри края на ухото си, — това тече във вените ми. Иначе как бих могъл да се справя с всичко, което върша? Помисли си само. В „Спектейтър“ съм Юбикве 64 64 Вездесъщ (лат.) — Б.пр. , в „Ню Стейтсман“ съм Мене Сана. В „Дейли Уъркър“ се подписвам като Корпоре Сано 65 65 Латинската поговорка „Mens sana in corpore sano“ („Здрав дух в здраво тяло“), разделена на две части. — Б.пр. . Освен това съм и Парализис Аджитанс 66 66 Подвижна парализа (лат.) — Б.пр. във вестник „Таймс“ и Еякулацио Прекокс 67 67 Преждевременна еякулация (лат.) — Б.пр. в „Ню Върс“. Аз съм… — Но тук вече находчивостта му изневери.

— Веднъж не съм те видял да работиш — каза Помбал.

— Като работя малко, печеля още по-малко. Ако с моята работа можеше да се печели повече от сто лири на година, тогава как бих могъл да намеря убежище в позата на неразбрания. — И изхълца задавено.

— Compris 68 68 Ясно, разбрано (фр.) — Б.пр. . Пил си. Като влязох, видях бутилката на масичката в антрето. Защо толкова отрано?

— Защото исках да съм пределно честен и откровен. В края на краищата, виното си е твое. Не искам нищо да крия. Отпих глътка-две.

— Празнуваш ли нещо?

— Точно така. Тази нощ, скъпи ми Жорж, ще направя нещо доста недостойно за мен. Отървах се от опасен враг и напреднах в кариерата с цяла педя. В нашата работа това се смята за нещо достатъчно достойно, за да злорадстваш. Ще поднеса специални поздравления на себе си.

— Кой ще плаща?

— Ще поръчам, изям и платя всичко сам.

— Не е кой знае какво.

Пърсуордън направи нервна, нетърпелива физиономия в огледалото.

— Точно обратното — възрази. — Една тиха, спокойна вечер е това, от което имам нужда. Ще съчиня още няколко фрагмента от моята автобиография с помощта на превъзходните стриди от Диамандакис.

— Какво е заглавието й?

— „Увъртания“. Започва с думите: „За пръв път срещах Хенри Джеймс в един публичен дом в Алжир. И на двете му колена седеше по една гола хурия.“

— Доколкото знам, той е бил педераст.

Пърсуордън пусна водата на душа докрай, влезе под него и извика:

— От франсета литературна критика не приемам. Моля, моля!

С мъчителна припряност Помбал прокара гребен през тъмната си коса и погледна часовника си.

— Merde! 69 69 По дяволите (фр.) — Б.пр. — извика. — Пак ще закъснея.

Пърсуордън нададе вик на задоволство. Двамата често се впускаха в езикови авантюри и се радваха като ученици на грешките, които извираха от общите им разговори. Всяка грешка, особено грубата, се посрещаше с възторжен крясък, който приличаше на боен вик. Пърсуордън подскачаше от удоволствие, ликуваше неудържимо под съскащата вода:

— Защо не останеш да се насладиш на една емисия ноктюрно на къси коси, а? — (Предишния ден Помбал беше описал едно предаване по радиото по този начин и оттогава Пърсуордън не спря да му го натяква.) Сега се опули, направи се на уж подразнен.