Лоренс Даррелл - Маунтолив

Момичето направило няколко опита да му се изплъзне, но той се лепнал за него и настоял да го изпрати до вкъщи, като махнал на един от онези стари конски файтони. Тя не била на себе си, не знаела какво да прави, а когато стигнали източната част на града, онази, дето е най-бедна и безлюдна, с огромни изоставени къщи и запуснати градини, скочила и хукнала да бяга. Напълно полудял от романтичната си страст, Амарил се втурнал подир нимфата и я настигнал точно преди да се шмугне в един тъмен вътрешен двор. В превъзбудата си дръпнал качулката й и бедното създание, останало най-накрая с неприкрито лице, се свлякло на прага, обляно в сълзи. Описанието на Амарил на тази сцена бе ужасяващо. Тя седяла там, разтърсвана от нещо средно между хълцане, цвилене и плач, покрила лицето си с две ръце. Нямала нос. За миг той страшно се изплашил, защото е най-суеверният човек сред простосмъртните, освен това знае всички вярвания относно вампири, които се явяват по време на карнавали. Прекръстил се и бързо докоснал скилидката чесън в джоба си, но младата жена не изчезнала. В този момент докторът в него се събудил и като я отвел по средата на двора (тя била почти припаднала от унижение и страх), разгледал я отблизо. Каза ми как чул собствения си мозък да работи трескаво, отмятайки една по една възможните диагнози ясно и проницателно, като в същото време усещал, че сърцето му е спряло и направо се задушава… Мигновено премислил възможните причини за този недъг и ни жив, ни умрял, си повтарял наум думи като сифилис, проказа и кожна туберкулоза, докато обръщал малкото обезобразено лице ту наляво, ту надясно. Тогава извикал гневно: „Как се казваш?“ А тя изфъфлила плахо: „Семира, непорочната Семира.“ И той, съвършено изнервен, избухнал в гръмогласен смях.

Наистина странна работа. Семира е дъщеря на много стар и глух баща. По времето на хедивите семейството било богато и известно, знае се, че има отомански корени. Но било сполетяно от много нещастия, сред които и прогресивната лудост на всички синове в него; днес е западнало до такава степен, че на практика е забравено от всички. Освен това е обедняло. Старият полулуд баща заключил Семира в порутената си къща, като я държал забулена почти през цялото време. Много смътно в обществото се чуваха разни приказки за нея — за дъщеря, която била станала монахиня и прекарвала дните си в молитви, която никога не била прекрачвала прага навън от родната си къща, която била мистичка; или пък че била глуха, няма и прикована на легло. Неясни истории, винаги изопачени, каквито са всички приказки в Александрия. Но макар и да достигаха до нас като ехо, тези разкази за така наречената непорочна Семира, тя си оставаше напълно неизвестна за нас, а семейството й — напълно забравено. По всяка вероятност обаче по време на карнавалите любопитството й към външния свят се е разпалвало, надделявало и тя нахълтвала по разни събирания без покана!

Но ето че забравих за Амарил. Стъпките им в двора накарали един възрастен слуга да се появи навън със свещ. Амарил веднага поискал да се види с господаря на къщата. Защото вече си бил наумил какво да прави. Възрастният баща бил заспал в старомодно легло с балдахин насред стая, осеяна с курешки от прилепи, на горния етаж на къщата. В този момент Семира била почти в несвяст. Но Амарил бил взел голямото си решение. Грабнал свещта в едната си ръка, понесъл Семира в обятията си, изкачил стълбата чак до най-горния етаж и отворил спалнята на бащата с ритник. Изглежда всичко това представлявало доста странна и невероятна гледка за възрастния човек, защото той мигом се изправил и седнал в леглото си — а пък Амарил… Как само го разказва! С цялото трогателно красноречие на един романтик, и докато говори, успява и себе си да разчувства до такава степен, че винаги се разплаква при спомена за случилото се. Разнежва се от собственото си развихрено въображение, поне на мен така ми се струва. Трябва да кажа, че поради голямата ми любов към него усетих как очите ми плувват в сълзи, като ми каза как сложил свещта до леглото, двамата със Семира паднали на колене и той рекъл: „Искам да се оженя за дъщеря ви и да я върна обратно в големия свят.“ На стареца му трябвало известно време, преди да преодолее ужаса и недоумението си от това изненадващо нахълтване, и в началото нищо не разбрал. После се разтреперил от учудване как е възможно този красив мъж видение, коленичил до кревата му, притиснал безносата му дъщеря към себе си, да предлага невъзможното, при това с такава гордост и страст.