Лоренс Даррелл - Маунтолив

„Но — възразил старецът — няма мъж, който да я вземе, тъй като тя няма нос.“ После станал от леглото, облечен в дългата си нощница, цялата на петна, и обиколил Амарил, който стоял на колене, взел да го разглежда, както се разглежда ентомологичен екземпляр. (Цитирам.) После го докоснал с босия си крак, сякаш да се увери, че е от плът и кръв, и повторил: „Кой си ти, че да вземаш жена без нос?“ Тогава Амарил му отвърнал: „Аз съм лекар, европеец съм и ще й направя нов нос“, тъй като тази идея, тази фантастична идея бавно се прояснявала в собствения му ум. При тези думи Семира се разхлипала и обърнала красивото си обезобразено лице към него, а Амарил избоботил: „Семира, ще станеш ли моя съпруга?“ Почти изгубила членоразделната си реч, тя едва-едва промълвила отговора си, но май вече не се съмнявала в намерението му или поне не толкова, колкото баща си. Амарил останал и дълго разговарял с тях, докато успее да ги убеди.

На следващия ден, когато се върнал при тях, бил посрещнат с думите, че не може да види Семира и че предложението му е съвършено неосъществимо. Но Амарил не е човек, дето ще се откаже толкова лесно. Отново нахълтал в къщата със сила и направо заплашил бащата.

Именно това се оказа обсебилата го фантазия. Защото на Семира, колкото и любяща и пламенна да е, й било забранено да излиза от вкъщи и да се появява сред хората, преди той да изпълни обещанието си. Амарил предложил веднага да се ожени за нея, но мнителният старец искал първо да се увери, че ще й сложи нос. Но какъв нос? Първо извикал Балтазар и двамата с него прегледали Семира; уверили се, че състоянието й не се дължи на проказа, нито на сифилис, а представлява много рядко срещаща се разновидност на лупус — особена форма на кожна туберкулоза, от която, според съществуващите сведения, най-много случаи са били регистрирани в областта Дамиета. И тъй като тя била оставена без лечение през всички тези години, носът й постепенно окапал. Трябва да кажа, че гледката е ужасна — тесен отвор като хрилете на риба. Защото и аз участвах в докторските им дебати, освен това често ходех да чета на Семира в онези затъмнени стаи, където прекарваше почти цялото си време. Има чудно красиви тъмни очи на одалиска, сочни устни и изящно очертана брадичка, и изведнъж тези рибешки хриле! Не е честно. Много време й трябваше, докато повярва, че носът й може да бъде реставриран по хирургически път. И тук Амарил отново се показа изобретателен — успя да я заинтересува с тази реставрация, за да може тя да преодолее отвращението от себе си, и ето, накара я сама да си посочи нос от папката, като двамата непрекъснато се консултираха един друг. Остави я да си избере нос, както човек избира скъпа гривна в „Пиерантони“ за любовницата си. Но това се оказа много предвидлив подход, защото тя наистина започна да преодолява чувството си на срам и дори да се гордее с това, че има право сама да посочи този безценен подарък — най-скъпоценната черта в лицето на жената, която първа привлича погледите и променя всеки смисъл, без която красивите очи, зъби и коса се превръщат в ненужно богатство.

Но ето че изникнаха други трудности, тъй като самото възстановяване на носа изисква прилагането на все още много нови хирургически техники, и Амарил, макар и лекар, не искаше да бъде допусната и най-малката грешка в резултата. Виждаш ли, той копнее да извае една жена с помощта на собственото си въображение, едно лице, което да отговаря на спецификациите на съпруга. Само Пигмалион е имал този шанс преди него! Той е така погълнат от задачата, сякаш животът му зависи от нея, което в известен смисъл, предполагам, е точно така.

Самата подготовка трябва да се извърши на етапи и по всяка вероятност окончателното приключване на делото ще отнеме доста време. Слушах ги да обсъждат операцията отново и отново в такива подробности, та вече имам чувството, че мога и сама да я направя. Първо се отрязва парче от ребрения хрущял, ето тук, където реброто се свързва с гръдната кост, и от него се прави присадка. След това се отрязва триъгълно парче от челото и кожата се издърпва надолу, докато покрие носа — индианска техника, така я нарече Балтазар. Но продължават да разискват дали това отрязване на част от плътта заедно с кожата да не стане от вътрешната страна на бедрото й… Не можеш да си представиш колко вълнуващо е всичко това за един художник и скулптор. Но междувременно Амарил трябва да отиде в Англия, за да усъвършенства конкретната оперативна техника при най-добрите хирурзи там. Затова си е подал документите за виза. Още не знаем колко месеца ще отсъства, освен това има вид на рицар, който е тръгнал да търси Светия Граал. Защото възнамерява сам да направи операцията. Междувременно Семира ще го чака тук и аз обещах да се отбивам често при нея, да поддържам интереса й и да я разтушавам, ако мога. Това не е трудно, тъй като истинският свят, който се намира отвъд четирите стени на къщата, й се струва пленителен — странен, жесток и романтичен. Извън краткото й надзъртане в него по време на карнавалите, тя не знае почти нищо за начина, по който живеем. За нея Александрия е вълшебна, пъстра приказка. Ще мине време, преди да я види каквато е — с нейните сурови, ограничени контури, с нейните зли, вечно търсещи удоволствия неромантични жители. Ама ти мръдна!