Лоренс Даррелл - Маунтолив

Още много исторически неща се казаха за миналото на коптската общност и изстраданите неправди — няма да те отегчавам с тях, тъй като по всяка вероятност си наясно. Той говореше с притъпен, дори стеснителен гняв, който ме заинтересува, тъй като този негов образ беше толкова различен от онзи улегнал, спокоен Несим, когото и двамата познаваме. По-късно, когато се запознах с майката, разбрах всичко. Тя е движещата сила зад мечтата на това малцинство или поне аз така заключих. Несим продължи: „Нито пък Франция и Англия трябва да се страхуват от нас. Ние обичаме и двете страни. Нашата сегашна модерна култура е създадена по техен образец. Не искаме помощи, нито пари. Ние се възприемаме като египетски патриоти, но като знаем колко глупави и назадничави са арабските националисти и колко фанатични, смятаме, че много скоро ще се появят непреодолими различия между египтяните и вас. Те вече флиртуват с Хитлер. В случай на война… знае ли човек? С всеки изминал ден Близкият изток се изплъзва от влиянието на Англия и Франция. При този процес, който набира скорост, боим се, че малцинствата тук са в опасност. Единствената ни надежда е да има някаква отсрочка, временно забавяне, като война например, която да ви даде възможност да си възвърнете изгубеното положение. В противен случай нашата собственост ще бъде иззета, а ние ще бъдем превърнати в роби. Но все още имаме вяра във вашите две страни. Така погледнато, една сплотена и изключително заможна малка група от копти — банкери и бизнесмени — може да се окаже по-влиятелна, отколкото предполага нейната численост. Ние сме вашата пета колона в Египет, вашите приятели християни. След още година-две, когато движението бъде окончателно сформирано, бихме могли да упражним директен натиск върху икономическия и индустриален живот на страната, ако трябва, и с провеждането на такава политика, която вие сметнете за необходима. Ето защо отдавна копнеех да ти разкажа това, защото Англия трябва да гледа на нас като на предмостие към Изтока, анклав от приятели в област, която с всеки изминал ден се настройва все по-враждебно към вас.“ — Той се отпусна назад, видимо изтощен, но усмихнат.

„Разбира се, аз си давам сметка — продължи след малко, — че това те засяга като официално лице. Но моля те, в името на нашето приятелство, нека засега въпросът си остане в тайна. Египтяните с радост ще се възползват от всеки повод да отчуждят имуществото на коптите — да конфискуват милионите, които контролираме, дори по всяка вероятност да избият част от нас. Те не трябва да знаят за нашето движение. Затова се срещаме тайно и изграждаме организацията си бавно, внимателно и предпазливо. Разбираш ли, не бива да допускаме грешки. Сега, скъпи ми Пърсуордън, давам си сметка, че не е възможно да приемеш разказа ми на доверие, без никакви доказателства. Затова ще предприема една доста необичайна стъпка. Вдругиден празнуваме Ситна Дамиана 53 53 Нашата света Дамиана — Б.пр. и имаме среща в пустинята. Бих искал да дойдеш с мен, за да можеш да се увериш със собствените си очи, да чуеш разискванията ни и да бъдеш наясно с нашия състав и с нашите намерения. В бъдеще ние можем да бъдем от голяма полза за Англия тук, искам хубаво да разбереш това. Ще дойдеш ли?“

Да отида ли?

Отидох. Беше невероятно преживяване, което ми показа, че всъщност аз нищо не знам за Египет — истинския Египет, който лежи в основата на изтормозените от мухи душни градове, на търговските зали и приемни, банкерските вили край морето, на Борсата, Яхтклуба, Джамията… Но чакай.

Тръгнахме на зазоряване в студена бледоморава утрин и пътувахме известно време по пътя Абукир 54 54 По името на селище в Египет, разположено на едноименния залив в Средиземно море, 20 км североизточно от Александрия. В историята е известно с голямата победа на адмирал Нелсън над флотата на Наполеон (Абукирската или Нилската битка през 1798 г.), както и с победата на Наполеон над войските на Мустафа паша, 25 юли, 1799 г. — Б.пр. , преди да завием към вътрешността. Оттам по черни пътища и пусти шосета, покрай канали и изоставени пътеки, които едновремешните паши са прокарвали, за да стигат до ловджийските си хижи край езерото. Най-накрая трябваше да слезем от колата и точно там, заедно с няколко коня, ни чакаше другият брат — троглодитът с gueule cassee , Наруз със смачканата мутра. Какъв контраст, този мургав селяндур и Несим! И каква сила у него! Бях поразен. Стоеше и милваше един страховит камшик, направен от гръбначната кост на хипопотам — класическият курбаш. Видях го как пропъждаше с него водните кончета от цветята на три-четири метра разстояние; по-късно насред пустинята попадна на диво куче и го разсече с няколко удара. Бедното създание беше направо разчленено от два замаха с тази играчка! Яздехме в пълно мълчание към къщата. Ти си ходил там преди много години, нали? Проведох дълъг разговор с майката — странна властна жена, увита и забулена с тежки воали. Говореше английски поразително добре със сух, пресипнал глас, в който се прокрадваха едва доловими нотки на истерия. Приятен, но някак изострен и настръхнал, може би глас на пустинник, мъж или жена? Не знам. Очевидно двамата синове трябваше да ме заведат до манастира в пустинята. Там Наруз щеше да говори. И това щеше да бъде първата му реч, първият му опит за публична изява. Трябва да кажа, че не можех да си представя този космат дивак да е способен на подобно нещо. Челюстта му не спираше да мърда, всички мускули чак до слепоочието — напрегнати докрай. Помислих си, че сигурно скърца със зъби в съня си. И в същото време онези свенливи сини очи като на момиче. Несим е много привързан към него. И божичко, какъв ездач!