Лоренс Даррелл - Маунтолив

Обадих се в къщата, но и двамата бяха на прием. Почувствах облекчение и се замъкнах в кафенето „Ал Актар“ с надеждата да намеря приятна компания и я намерих: само нашия приятел Дарли. Харесвам го. Най-много за начина, по който уж нехайно, но всъщност с вълнение обсъжда изкуството, което държи да прави именно с Искрено твой — защо ли? Отговарям му, доколкото мога, и си пия арака. Но този вид разговори на общи теми ме потискат. Защото за твореца, така мисля аз, както и за публиката, не съществува такова нещо като изкуство. То съществува само за критиците и онези, които живеят в предния си мозък. Творците и публиката само регистрират като сеизмограф промяна в електромагнитното поле, която не може да бъде рационализирана. Човек знае единствено, че има някакво излъчване, истинско или фалшиво, успешно или неуспешно, според случая. Но да се опитваш да разглобиш елементите и да вземеш да ги душиш в търсене на диря — това няма никъде да те отведе. (Подозирам, че този подход към изкуството е общ за всички, които не могат да се поддадат на въздействието му!) Парадоксално. Както и да е.

Тази вечер Дарли е във форма и завиждайки му, го слушам с удоволствие. Той наистина е добър човек и чувствителен. С облекчение разбирам, че Помбал е на кино с младо момиче, което ухажва, но ще се появи всеки момент. Мислено се надявах да ми предложи подслон, тъй като хотелите са скъпи, и тогава бих могъл да похарча командировъчните си за пиене. Е, най-накрая старият П. цъфна, след като майката на момичето ги спипала във фоайето на киносалона и го зашлевила през лицето. Прекарахме си великолепно и аз останах при него, както се бях надявал.

На следващата сутрин станах рано, въпреки че не бях решил какво ще правя и продължавах да не съм наясно по главния въпрос. Както и да е, реших, че най-малкото мога да се отбия в офиса на Несим, както бях правил толкова често преди това, колкото да убия част от времето и да си изпрося едно кафе. Докато огромният стъклен асансьор, досущ като византийски саркофаг, се движеше шепнешком нагоре, аз се почувствах още по-объркан. Не бях намислил за какво може да разговаряме в случая. Чиновниците и машинописките бяха от любезни по-любезни и ме въведоха право в големия сводест кабинет, където той седеше… И тук е най-интересното. Изглежда, че не само ме очакваше, но и беше отгатнал причината за посещението ми! Имаше много доволен вид, като че камък му бе паднал от сърцето, преливаше от ведрост и дяволито настроение.

„Откога те чакам — каза той, а очите му шареха по мен, — чудех се кога ще се наканиш да дойдеш и да хванеш бика за рогата, да започнеш да ме разпитваш. Е, даде Господ! Какво облекчение!“ — Всякакви прегради между нас се стопиха след думите му и вече знаех, че и аз ще сваля картите си на масата. Нищо не можеше да се сравни с искреността на прямите му отговори.

Така нареченото тайно общество, каза ми той, представлява ложа от хора, наречени Кабал, които се занимават с обичайните дрън-дрън на салонния мистицизъм. Знае се, че това тук е столицата на суеверията. Дори Клия си прави хороскоп всяка сутрин. Сектите са под път и над път. Какво странно може да има в това, че Балтазар е решил да събере около себе си малка група от бъдещи херметици — група за обучение? Що се отнася до криптограмата, тя се оказа нещо като мистически изчисления — всъщност нищо повече от познатия ни бустрофедон 52 52 Бустрофедон — в буквален превод „както воловете орат браздите“, е вид писане, при което единият ред започва от ляво на дясно, а другият — от дясно на ляво. — Б.пр. , с помощта на който майсторите на ложите в целия Близък изток поддържат връзка един с друг. И той не е с нищо по-загадъчен от известията на борсата или от любезната размяна на реплики между математици, които работят върху един и същ проблем. Несим ми изписа един такъв бустрофедон и на бърза ръка ми обясни как се използва. Добави, че достоверността на всичко това може да се провери чрез консултация с Дарли, който също започнал да посещава техните срещи заедно с Жюстин, за да се нагълтат с окултни познания. Той би могъл да потвърди колко подривни са техните събирания! Дотук добре.

„Но не мога да скрия от теб — продължи Несим — съществуването на друго едно движение, чисто политическо, с което съм директно свързан. То е само на коптите и има за цел да ги обедини — не да ги подстрекава към бунт срещу когото и да било (как бихме могли?), а само да ги съюзи, да укрепи религиозните и политически връзки помежду им, за да може тази общност отново да намери мястото си под слънцето. Сега, след като Египет е вече освободен от британците, които винаги са ненавиждали коптите, ние също се чувстваме по-свободни да търсим високи постове за нашите хора, да имаме избрани от нас членове на парламента и така нататък. Във всичко това няма нищо, от което да се страхува интелигентният мюсюлманин. Ние не преследваме нищо незаконно или вредно, само мястото, което ни се полага в собствената ни родина, като най-интелигентната и най-способна част от обществото в Египет.“