Лоренс Даррелл - Маунтолив

Единствената директна следа на Маскелин, която отвеждаше към Несим, беше вербуваният секретар Селим. Чрез него беше успял да събере доста интересни, но не непременно уличаващи сведения относно авоарите на семейство Хоснани в различни сфери — земеделската банка, корабоплаване, производство на памук и така нататък. Останалото до голяма степен се свеждаше до слухове и клюки, някои от които злостни, но нищо повече от косвени улики. Събрани на едно място обаче, те наистина представяха изтънчения Несим в доста зловеща светлина. Знаех, че по някакъв начин трябва да ги оборя. Особено след като повечето от тях се занимаваха и директно засягаха неговия брак — ехидните одумки на мързеливите и завистливите, толкова типични за Александрия — както и с други моменти от личния му живот. Във всичко това, разбира се, на преден план идваха несъзнателните морални преценки с англосаксонски привкус, искам да кажа, тези на Маскелин. Що се отнася до Жюстин, аз я познавам съвсем бегло и трябва да призная, че се възхищавам на мрачната й величественост. Несим я е преследвал доста време, преди да я склони, така ми казаха; не мога да твърдя, че имам конкретни съмнения относно историята им, но… и до ден-днешен бракът им ми изглежда нездрав и неспоен, без да знам защо. Двамата са съвършената двойка, но като че ли никога не се докосват. Истината е, че веднъж забелязах как тя се отдръпна едва забележимо, когато той понечи да махне един конец от коженото й палто. Може и да си въобразявам. Дали наистина не се таи буреносен облак зад дълбоките кадифени очи на въпросната съпруга? Или пък прекалено много нерви. Прекалено много истерия. Прекалено много юдейска меланхолия. Не е трудно в нея да разпознаеш приятелката на мъжа, чиято глава е била поднесена на тепсия… Какво искам да кажа ли?

Ами Маскелин сподели със сухия си, равен, пълен с презрение глас: „Едва омъжила се, и започва да върти любов с друг мъж, при това чужденец, за да осмисли живота й.“ Разбира се, става дума за Дарли — малко неясно, но симпатично очилато създание, което понякога пребивава у Помбал. Изкарва си прехраната като учител, освен това пише романи. Има приятна кръгла бебешка глава — от типа, който се среща у занимаващи се с изкуство хора; освен това леко приведена походка, светла коса и стеснителност, част от Голямата му развълнуваност, която едва овладява в себе си. А бе с една дума — човек романтик! Като го погледнеш изпитателно, започва да пелтечи. Но иначе е приятен, фин и сдържан… Признавам, че не ми изглежда много вероятен обект за енергична дама като съпругата на Несим. Дали пък това не е някакво благоволение от нейна страна или просто перверзен вкус към невинността? Тук се крие някаква загадка. Както и да е, именно Дарли и Помбал ме запознаха с livre de chevet 44 44 Настолната книга (фр.) — Б.пр. , станала модерна в цяла Александрия, която представлява френски роман със заглавие „Нрави“ (въздействащо и в същото време претенциозно изследване на нимфоманията и душевната импотентност), написан от предишния съпруг на Жюстин. След като го написал, той много умно се развел с нея и офейкал, но тук всички знаят, че тя е главната героиня на романа, поради което е обградена отвсякъде с печално съчувствие. Трябва да кажа, че след като всички тук — според мен — са едновременно полиморфни и перверзни, струва ми се, че да бъдеш така удостоен като главен герой в един roman vache 45 45 Жесток роман (фр.) — Б.пр. , е просто лош късмет. Както и да е, всичко това е минало, сега Несим я е въвел в средите на le monde 46 46 Светско общество (фр.) — Б.пр. , където тя се държи с подчертаната изисканост и свирепост. Те отиват на вида й, както и на мургавия, по-обикновен блясък на самия Несим. Той щастлив ли е? Чакай, нека задам въпроса по друг начин. Някога бил ли е щастлив? Дали сега е по-нещастен, отколкото е бил? Хъм! Мисля, че може да бъде и много по-зле, тъй като момичето не е нито много невинно, нито много неинтелигентно. Свири на пиано наистина добре, макар и с акцент върху мрачното, освен това чете много. Сериозно, романите на Искрено твой са обект на голямо възхищение — да, при това изказано с обезоръжаваща искреност. (Хвана се! Да, затова съм склонен да я харесвам.)

От друга страна обаче, не мога да разбера какво толкова намира у Дарли. Бедничкият, само като я види, и притреперва като риба на сухо. Въпреки това двамата с Несим се виждат често, големи приятели са. Тези скромни британци — наистина ли всички носят по един турчин в себе си? Дарли поне със сигурност притежава някаква привлекателност, защото се оказва и истински обвързан с една доста приятна дребничка кабаретна танцьорка на име Мелиса. Като го погледнеш, никога няма да повярваш, че е способен да върти две жени едновременно, толкова малко самообладание притежава. Жертва на собствената си префинена чувствителност, това ли е? Кърши притеснено ръце, а очилата му се изпотяват всеки път, когато се случи да спомене името на една от двете. Клетият Дарли! Много обичам да го дразня, като му цитирам едно стихотворение от неговия по-малко известен съименник 47 47 Очевидно става дума за Джордж Дарли (1795–1846) — поет, драматург и литературен критик. Силно повлиян в творчеството си от Шели, Милтън и Кийтс. Като поет Дарли е изключително талантлив версификатор с изящно красноречие и богато въображение. — Б.пр. :