След като това приключи, веднага ме повишиха в политически ранг и това ми даде възможност да прегледам архивите и да преценя близкоизточния комплекс в неговата цялост като политическа авантюра. Е, нека ти кажа, че след доста задълбочено проучване на нещата стигнах, макар и неохотно, до заключението, че при него няма нито цялост, нито политика — във всеки случай не и политика, която да е в състояние да устои на натрупващите се напрежения.
В тези прогнили държави, с присъщата им изостаналост и продажност, политиката трябва да се обмисля много сериозно. Те не могат да бъдат разглеждани под общ знаменател, като се поощряват само най-слабите и подкупни страни у тях — точно това, което май правим. Този подход ще ни осигури още петдесет години мир и ще забави появата на радикални елементи сред електората у дома: ако това е целта, поддържането на така нареченото статукво е възможно. Но като се има предвид преобладаващата тенденция, възможно ли е Англия да е толкава късогледа? Може би. Не знам. Като човек артист, не е моя работа да разбирам от тези неща, но като политическо лице, съм изпълнен с опасения. Да насърчаваш арабското единство, докато в същото време губиш способността да използваш чашата с отрова (разбирай анонимни клевети и подстрекателства) — това ми се струва доста несигурно нещо: това не е политика, а лудост. И когато към всички останали тенденции, работещи срещу нас, се прибави арабското единство, това ми прилича на очарователна глупост, която ме смайва. Още ли сме под влиянието на сълзливите внушения на „Хиляда и една нощ“, натрапвани ни от три поколения сексуално неориентирани викторианци, чието подсъзнание реагира радушно на идеята за повече от една законна съпруга? Или пък сме под влиянието на романтичната бедуинска страст на хора като Бел и Лорънс? 36 36 Гъртруд (Маргарет Лаутиън) Бел (1868–1926) — британска пътешественичка, писателка и дипломат; била е секретарка на британския върховен комисар в Багдад (1917–26). Томас Едуард Лорънс, известен още като Лорънс Арабски (1888–1935) — английски военен и писател. Взима дейно участие в арабския бунт срещу турците (1916–18), където се проявява като изключителен лидер. Преживяванията си, както и натрупания опит, е описал в „Седемте стълба на мъдростта“ (1926). — Б.пр.
Може би. Но викторианците, внушили ни тази мечта, са били хора, които са вярвали, че човек трябва да се бори за стойността на валутата си; те са знаели, че светът на политиката е джунгла. Днес Форин офис май вярва, че най-добрият начин да се справиш в джунглата, е като станеш нудист и плениш дивия звяр, показвайки му голотата си. Чувам те как въздишаш. „Защо Пърсуордън не изплюе камъчето? Всички тия boutades 37 37 Прищевки, увъртания (фр.) — Б.пр.
!“
Много добре. Говорих за напреженията. Нека ги разделим на вътрешни и външни, както би направил Еръл. Моите схващания може да ти се сторят малко еретически, но ето до какво се свеждат.
Първо и преди всичко, пропастта, която разделя богати от бедни — тя е типично индийска. В днешен Египет, например, шест процента от населението притежава над три четвърти от земята, като по този начин останалите живеят с по-малко от един федан 38 38 Египетска единица мярка за площ, равна на 4200 кв.м. — Б.пр.
на глава от населението. Чудесно! Но населението се удвоява с всяко второ поколение — или може би трето? Предполагам, че един икономически анализ ще ти разкрие същото. Междувременно се наблюдава стабилно нарастване на една образована и съвсем небезгласна средна класа, чиито синове са получили образованието си в Оксфорд сред нашите мили и приятни либерали. Те обаче, като се върнат обратно, откриват, че тук няма работа за тях. Защото властта на местния бабу 39 39 Бабу или набаб — висш служител в двореца на мюсюлмански владетел. — Б.пр.
се е разраснала неимоверно и познатата до болка история се повтаря тук, както и навсякъде другаде. „Черноработници на интелектуалния труд от цял свят, обединявайте се.“
Към тези вътрешни напрежения ние елегантно прибавяме, и то чрез директно насърчение, непреклонността на един национализъм, основан на фанатична религиозност. Лично аз се възхищавам от нея, но никога не забравяй, че това е войнствена религия, без метафизика, само с етика. Арабското единство и т.н… Скъпи приятелю, защо измисляме тези абсурдни идеи, които само допринасят за нашето поражение, особено след като вече е ясно, че сме изгубили основния стимул да действаме, което единствено би могло да ни гарантира, че влиянието ни тук ще запази своята първостепенна важност? Тези упадъчни, назадничави феодални системи могат да бъдат поддържани единствено чрез оръжие, насочено срещу разложителните елементи, присъщи на всяка природа на нещата; но за да използваш оръжие, за „да проповядваш с меч“ по думите на Лорънс, трябва да вярваш в силата на духа и в мистиката на живота. А в какво вярва Форин Офис? Наистина не знам. В Египет например е направено много малко, с изключение на усилията по запазване на мира; Върховната комисия изчезва след едно управление от… от 1888-а насам, така ли?… но не оставя след себе си дори шепа обучени кадри в областта на държавната администрация, които да стабилизират тази населена с паплач гротеска, която понастоящем ние очевидно предпочитаме да смятаме за суверенна държава. Докога красивите думи и изтънчената чувствителност ще взимат връх над общото недоволство, което гнети тези хора? Човек може да има доверие на един издигнат по силата на договор крал само ако той се ползва с доверието на своя народ. Колко време ни остава, преди да пламне искрата? Лично аз нямам понятие и за да бъда докрай честен — не ме интересува. Но бих казал, че някакъв невидим външен натиск, нещо като война например, ще ни види сметката, защото тези подопечни територии са като плашила — само да ги духнеш и падат. Както и да е, това в общи линии са моите разбирания, поради което твърдя, че е нужна промяна. Смятам, че нашата политика трябва да се преориентира към включване на еврейството в тукашните сили, които действат задкулисно. При това много бързо.
Читать дальше