Лоренс Даррелл - Маунтолив

Сега конкретно. Още в началото на моята политическа кариера тук се натъкнах на един отдел на Военното министерство, специализиран, най-общо казано, в шпионска дейност под ръководството на бригаден генерал, който отказва да се примири с идеята, че неговият отдел трябва да мине на подчинение при нас. Било въпрос на ранг, пари, придобивки и куп подобни глупости; при управлението на Комисията той малко или много е разполагал с пълна свобода за действие. Между другото, това всъщност са останките от старото Арабско бюро, които са се задържали тук от 1918 година и си живеят бейски. Пълен рахатлък! Очевидно в общото преустройство се налага неговото шоу (поне на мен така ми изглежда) да се интегрира с нещо друго. Но засега посолството в Египет съществува само в ембрионален вид. Тъй като преди това е работил за Политическия отдел на Върховната комисия, реших, че би трябвало сега да работи за мен — и наистина, след серия остри пререкания успях поне да го превия, което не означава, че съм го пречупил. Маскелин е името на въпросната личност. Той е толкова типичен персонаж, че чак ми стана интересен и започнах да си водя доста подробни бележки за бъдеща книга, както правя обикновено. (Човек пише, за да възвърне изгубената си невинност!)

И тъй, откакто армията откри, че въображението е основен фактор в производството на страхливост, я обучава породата Маскелин в добродетелите на антивъображението: нещо като амнезия, почти турска по своята същност. Презрението към смъртта е превърнато в презрение към живота и този вид хора приемат живота единствено в рамките на собствените си разбирания. Само един бетониран мозък може да издържи на изключителната скука на редовната рутинна служба. Той е много слаб, много висок и тъй като е служил в Индия, загорялото му лице има цвят на опушена змийска кожа или на намазан с йод струпей. Съвършените му зъби са накацали като бели перца върху мундщука на лулата му. Притежава един особен жест — ще ми се да мога да ти го опиша, защото за мен е много интересен — бавно изважда лулата си, преди да каже нещо, после забожда малките си тъмни очи в събеседника и едва чуто прошепва: „О, наистина ли мислиш така?“ Гласните се проточват безкрайно дълго до пълно заглъхване сред отегчението на тишината, която го заобикаля. Изтерзан е от стриктното съвършенство на своето обучение, което го кара да се чувства неудобно в цивилни дрехи, и наистина, той се разхожда в изрядно ушития си кавалерийски сюртук така, сякаш казва Noli me tangere 40 40 „Не се допирай до Мене“… (защото още не съм възлязъл при Отца Си) (лат.). Думи на Исус към Мария Магдалина след Възкресението. — Б.пр. . (Възпитавай определен тип хора и винаги ще получиш аномалии в поведението.) Навсякъде го следва неговият прекрасен риж пойнтер Нел (кръстен на жена му?), който спи в краката му, докато работи, а нощем — в леглото му. Живее в хотелска стая, в която няма нищо лично — никакви книги, нито снимки, нито документи. Само комплект четки за коса със сребърни дръжки, бутилка уиски и един вестник. (Понякога си го представям как реши тъмната си лъскава коса с безмълвен гняв, как бясно замахва с четката назад все по-бързо и по-отривисто. О, така вече е по-добре, определено по-добре!)

Пристига в кабинета си в осем, след като си е купил новия брой на „Дейли Телеграф“, който е от предишния ден. Никога не съм го виждал да чете нещо друго. Седи зад огромното си бюро, погълнат от черно, бавно тлеещо презрение към продажността на човешките същества край него или може би към човечеството като цяло; невъзмутимо преглежда и сортира техните различни поквари и слабости, после ги протоколира върху белезникава хартия с цвят на мрамор, която винаги подписва с малка сребърна писалка със ситния си недодялан почерк. Потокът на неговата ненавист тече във вените му бавно и тежко като Нил в сезона на приливите. Е, сега виждаш що за numero е. Той живее изцяло в света на военните, тъй като нито се среща, нито вижда субектите на собствените си комюникета. Информацията, която сверява, обикновено пристига от чиновници, на които им е внушено да я напишат, от недоволни камериери или слуги, насъбрали много яд. Няма значение. Той се гордее с тази си работа, изчита всичко, неговата С.П. (способност за преценка), като на астролог, който работи със звездни карти, се базира на невидимото и непознатото. Той е безпристрастен, горд като халиф, непоколебим. Наистина се възхищавам от него. Честна дума.

Маскелин си е поставил две граници (като две степени на градуиран термометър) между които неговите разгорещени одобрения или неодобрения могат да варират, изразени във фрази като: „Добро представяне за радж 41 41 Така се нарича британското управление в Индия до 1947 г. — Б.пр. “ или „Несполучливо представяне за радж“. Той, разбира се, е прекалено предан, за да може да си представи едно истински Лошо представяне за Проклетия радж. Такъв човек е неспособен да вижда света около себе си непредубедено, но от друга страна, професията му, както и необходимостта да проявява сдържаност са го превърнали в истински отшелник и лишен от опит в онези аспекти на света, които му се налага да преценява… Излиза, че съм доста изкушен да продължа и да обрисувам докрай портрета на нашия ловец на шпиони, но трябва да се въздържа. За целта прочети следващия ми роман, той трябва да включва също така и образа на Телфорд, който е номер две в класацията на Маскелин — едър, петнист, вечно умилкващ се цивилен със зле прилягаща му протеза, който успява да изфъфли „смешно старче“ сто пъти в секундата между нервните си избухвания в гръмогласен смях. Удивително е да се наблюдава преклонението му пред студената змия: „Да, генерале“, „Не, генерале“, и току се спъне в някой стол от бързане да му е в услуга; човек ще рече, че е влюбен до уши в шефа си. Маскелин седи й наблюдава невъзмутимо неговата припряност, мургавата му брадичка, прорязана от тъмнееща трапчинка, е щръкнала напред като стрела. Или пък се обляга назад във въртящия се стол и тихичко почуква вратата на огромния сейф зад себе си с предоволния вид на чревоугодник, който потупва шкембето си, после казва: „Не ми ли вярваш? Всичко е тук вътре, всичко!“ Като гледа властния му широк жест, човек ще вземе да си помисли, че въпросните папки съдържат достатъчно материали да бъде подведен под отговорност целият свят! И нищо чудно да е така.