Лоренс Даррелл - Маунтолив

На следващата сутрин поехме с цяла сюрия арабски коне, които те яздеха великолепно, както и с цял керван камили, които пък едва тътреха нозе — именно те бяха подаръкът за местните от Наруз, щяха да бъдат накълцани и изядени. Беше дълъг и изтощителен преход, а миражите на жегата си играеха с ума и зрението. Освен това водата в меховете беше възтопла и отвратителна на вкус, а Искрено твой се чувстваше скапан и каталясал. Слънчевите лъчи направо пробиваха черепната ми кутия. Вътре мозъкът ми цвъртеше като пържено, докато най-накрая стигнахме първата групичка палми и пред взора ми заигра с тихо жужене образът на манастира в пустинята, където главата на бедната Дамиана била отрязана в прослава на Господа Бога по заповед на Диоклециан.

Като стигнахме, вече се беше здрачило и ето че изведнъж прекрачихме в чудна пъстроцветна гравюра, която можеше да послужи за илюстрация на… какво? „Ватек“ 55 55 „Ватек“ — готически роман, нещо като арабска приказка, написана на френски от Уилям Бекфорд (1759–1844) и публикувана на английски през 1786. Една от най-популярните книги на ориенталска тематика по онова време. — Б.пр. ! Огромен лагер от шатри и цели къщи беше изникнал специално за празника. Поклонниците наброяваха най-малко шест хиляди и се бяха подслонили под стрехи от сплетени клони и хартия, от парцали и черги. Цял град се беше появил — със собствено осветление и канализация, същински град, който включваше дори малък квартал с бордеи и подбрани момичета. Навред в мрака се тътреха камили, фенери и факли се поклащаха и пушеха. Нашите хора вдигнаха палатката си под една порутена арка, където под светлината на голям хартиен фенер, покрит с надписи и посвещения, двама брадати дервиши разговаряха под напречна греда, обкичена с тънки, дълги знамена като вимпели, които плющяха като проблясващите криле на нощни пеперуди. Мракът се беше вплътнил, но се виждаха ярки странични атракции, които задаваха атмосферата на шумен панаир. Умирах от любопитство да разгледам наоколо и това се оказа добре дошло, тъй като братята трябваше да подредят различни неща в църквата, затова с Несим си направихме среща в нашата палатка след час и половина. Той за малко да ме изгуби напълно, тъй като се чувствах като омагьосан от този чудноват град с неговите прашни улици и дълги алеи с лъскави сергии — всякакви видове храна, дини, яйца, банани, сладкиши бяха изложени на показ под свръхестествена призрачна светлина. Сигурно всички амбулантни търговци на Александрия бяха пропътували покритото с пясък разстояние, за да предлагат тук стоката си на поклонниците. В тъмните ъгли играеха деца и писукаха като мишки, докато възрастните готвеха в къщите и палатките, осветени от пушещи свещи. Страничните атракции вървяха с пълна сила, най-вече игрите на късмета. В една от шатрите красива проститутка пееше сърцераздирателно, изпускаше четвъртини тонове, както и кънтящи звуци от горния регистър, докато се гърчеше в опъната по тялото й дреха, спираловидно посипана с пайети. На вратата отвън си беше обявила цената. Не беше прекалено висока, така си помислих, тъй като ми е слаб ангелът, и взех да проклинам официалното си положение. В друг край един разказвач нареждаше монотонно, описваше сълзливите приключения на Ел Захир. Наоколо пиеха шербет и канела, мъжете се бяха разположили удобно, заели всички места в импровизираните кафенета по тези обкичени със знамена и фенери булеварди. Откъм вътрешността на манастира долитаха звуците на свещеническото песнопение. А отвън се чуваше безпогрешното почукване на дуелиращи се с пръчки и ревът на тълпата, която посрещаше всяко точно попадение с одобрителни възгласи. Гробници, пълни с цветя, дини, облени в жълтеещата светлина, и тепсии с месо умирисваха въздуха — наденички и котлети, карантия на шиш. В ума ми всичко това пулсираше, споено в обща картина от светлини и звуци. Луната изплува с невероятна скорост.

В панаирните шатри на Ринга групички лъщящи морави умислени суданци танцуваха в ритъма на странна музика, произвеждана от малък пресеклив акордеон и изрисувани кратуни вместо мехове. Тактуваше им негър, който удряше с желязна пръчка по парче железопътна релса, окачено върху подпората на една от палатките. Тук попаднах на слугата на Червони, който много се зарадва, като ме видя, и веднага ми тикна в ръцете шише от онази странна суданска бира, на която викат мериса. Седнах и се загледах в този напрегнат, почти маниакален танц; бавното обикаляне около един център, както и странните стъпки, сякаш смачкваш хлебарки — забиваш пръсти в земята и ги завърташ навътре. Но ето че в един момент се сепнах от идващия на талази барабанен ек и видях да минава дервиш с голям барабан — блестящо полукълбо от мед. Беше черен, от Ордена на рифаите, и тъй като никога не ги бях виждал как ходят върху жарава, нито как ядат живи скорпиони и така нататък, реших, че мога да го последвам и сега да зърна това зрелище. (Истински трогателно е да чуеш как мюсюлманите пеят религиозни химни в прослава на Дамиана — една християнска светица; чух гласове, които направо виеха: „Я сит, я бинт ал уали“, и го повтаряха отново и отново. Не е ли странно? „О, Светицо, на валията надвила.“) В пълния мрак успях да зърна група дервиши в осветения ъгъл между два големи амбразурни отвора. Беше краят на танца и точно тогава започнаха да превръщат едно от своите момчета в нещо като канделабър, покриха го цялото със запалени свещи, а горещият восък капеше по него. То гледаше с невиждащи очи, изпаднало в транс. Накрая се появи един по-възрастен, заби в него дълга кама и я промуши през двете му бузи. В двата края на камата уравновеси по един свещник с разклонени рамена и пак със запалени свещи. Така прободено, момчето бавно се вдигна на пръсти и започна да се върти в танц, също като запалено дърво. След като танцът свърши, останалите просто измъкнаха камата от челюстта му, а по-възрастният докосна раните му с наплюнчен пръст. След миг момчето се изправи отново, стоеше усмихнато, сякаш никога не е изпитвало болка. Вече се беше събудило от транса.