Лоренс Даррелл - Маунтолив

— Не и независимо от нас. Как бих могъл да го допусна?

— Точно така. Това е и мнението, което Пърсуордън поддържа. Добре, но все някой трябва да действа в интерес на справедливостта. Не може да се продължава с тази политика на дребни дрязги.

— Какви дрязги?

— Ами Маскелин задържа комюникета. Предава ги на Политическия отдел само когато вече няма накъде. След което Пърсуордън започва да критикува тяхната достоверност и да поставя под въпрос смисъла от съществуването на „Информационни сводки“. Същинска престрелка. Сериозно ти говоря. По-добре се отърви от човека. Освен това, нали знаеш… той е нещо като… дружи със странни типове. Еръл се тревожи за неговата безопасност. И пак ти казвам, никой няма нищо против Пърсуордън. Става въпрос единствено за това, че той е, ами… малко вулгарен, не си ли съгласен? Всъщност не знам как точно да го нарека. Може би съм под впечатлението от докладите на Еръл.

Маунтолив въздъхна.

— Предполагам, че това се дължи на разликата между Итън и Уърдинг 26 26 Става дума за разликата между един от най-старите и престижни английски мъжки колежи на привилегированата класа (Итън) и друг — почти неизвестен. — Б.пр. , нали? — Изгледаха се взаимно. Никой от двамата не прие репликата откъм забавната й страна. Кенилуърт сви рамене, очевидно засегнат.

— Скъпи приятелю — каза той, — ако възнамеряваш да поставиш въпроса пред началството, това си е твоя работа. Тогава по всяка вероятност ще си издействаш отхвърлянето на моите предложения. Но моето становище е вече документирано. Ще прощаваш, но държа то да остане непроменено, като коментар върху докладите на Еръл. В края на краищата той е човекът, който се е нагърбил с цялата работа там.

— Знам.

— Не е честно спрямо него.

Леко обезпокоен, Маунтолив отново си даде сметка за онези намеци относно властта, която беше вече в ръцете му — властта да взима решения при фактори от такова значение, които до този момент са били оставяни на волята на съдбата, на външни внушения или на случайни посредници; фактори, които не заслужаваха цялата тази неприязън и мнителност, които предумишленото решение за оповестяването им би породило. Но щом твърдеше, че светът на действието е неговото истинско призвание, тогава трябваше да започне отнякъде. Шефът на всяко посолство е в правото си да дава предложения и да държи на хора по свое усмотрение. Защо е нужно Пърсуордън да минава през всички тези, макар и дребни административни несполуки и да понася неудобствата на едно ново назначение на място, което може да не е по вкуса му?

— Боя се, че ако продължим да си играем с него, Форин Офис ще го загуби като кадър — каза той неубедително, след което, сякаш да тушира това толкова завоалирано предложение, додаде рязко: — Във всеки случай, предлагам да го задържим за известно време.

В усмивката, която се появи върху лицето на Кенилуърт, очите не взеха никакво участие. Маунтолив усети как тишината се сгъстява и затваря около тях, както хлопва врата на подземие. Нищо не можеше да се направи по въпроса. Той се изправи с пресилена категоричност, смачка фаса от цигарата си в грозния пепелник и рече:

— Във всеки случай, това е моето мнение, а аз бих могъл винаги да му кажа да си събира багажа, ако се окаже, че не ми върши работа.

Кенилуърт преглътна тихо, като жаба под камък, безизразните му очи бяха фиксирани в неутралния цвят на тапета. Приглушеният шепот на лондонския трафик сякаш нахлу и се изпречи помежду им.

— Трябва да тръгвам — каза Маунтолив, като вече усещаше как се ядосва на себе си. — Взимам всички тези папки и утре вечер заминавам с тях в провинцията. Днес и утре през деня ще приключа със задължителните срещи и тогава… ме чака отпуск, надявам се. Довиждане, Кени.

— Довиждане. — Но Кенилуърт не се помръдна от бюрото си. Само кимна усмихнато към вратата, която Маунтолив затвори след себе си; после въздъхна и пак погледна чисто изписания на машина доклад на Еръл, който фигурираше в сивата папка с надпис: „На вниманието на новоназначения посланик.“ Изчете няколко реда, след това вдигна уморен поглед към тъмния прозорец пред себе си, прекоси стаята, дръпна завесите и вдигна слушалката.

— Свържете ме с Архива.

За момента би било по-умно да не държи на своето.

Това незначително охладняване в отношенията им обаче накара Маунтолив да се откаже от намерението си да заведе Кенилуърт в своя клуб. Прие решението си с облекчение. Вместо това се обади на Лиза Пърсуордън и я изведе на вечеря.