Лоренс Даррелл - Маунтолив

— О, вече съм го забравил. Напълно е ръждясал.

— Шът! — каза му Гарние. — По-тихо. До голяма степен дължиш назначението си именно на езика. Не можеш ли да го възстановиш на бърза ръка?

— Ако ми позволите да си взема всички неизползвани отпуски.

— Разбира се. Освен това сега, когато комисията вече е взела решение, трябва да получим агреман и така нататък. И, разбира се, като се върне от Вашингтон, министърът ще иска да разговаря с теб. Какво ще кажеш за инвеститура 25 25 Юридически акт по въвеждането в длъжност и даването на власт, пост, пълномощия, както и церемонията, която го съпровожда. — Б.пр. , целуване на ръце и всичко останало? Въпреки че гледаме на всяко подобно назначение като на нещо спешно… какво да ти кажа, и двамата познаваме много добре мандаринското спокойствие в действията на Форин Офис. — Той се усмихна — интелигентно и снизходително, после запали турска цигара. — Не съм съвсем сигурен дали пък това не е добрата философия — и продължи, — най-малкото, като нагласа в политиката. В края на краищата, винаги сме изправени през неизбежното и непоправимото; повече бързина означава само повече бъркотия! Повече паника и по-малко увереност. В дипломацията човек може само да предполага, никога да разполага. Това е работа на Бог, не мислиш ли? — Грание беше един от онези светски католици, които възприемаха Бог като приятен член на мъжкия си клуб, чиито мотиви не подлежат на съмнение. Въздъхна и се умълча за миг, преди да добави: — Не, нека да подредим шахматната ти дъска, както трябва. Не всеки смята Египет за голям кокал. Толкоз по-добре за теб.

Маунтолив мислено разтвори пред себе си картата на Египет с централния й зелен гръбнак, обграден от пустини, прашните аномалии на народи и техните вярвания; после я видя как избледнява в три посоки и се превръща в редуващи се пустини и пасища; на север от Суец като цезарово сечение, чрез което Изтокът е бил преждевременно откъснат; и после отново криволичещият масив планини от мъртъв гранит, овощни градини и равнини, които географски са били разхвърляни напосоки върху картата, граници, отбелязани с пунктир… Метафората с шахматната дъска беше уместна. Кайро се намираше в центъра на тази подобна на паяжина мрежа. Той въздъхна и си тръгна, като промени изражението на лицето си в унисон с вечно нещастния Кенилуърт.

Докато вървеше замислено обратно към униформените разсилни на първия етаж, с ужас забеляза, че вече е закъснял с десет минути за втората си среща, и мислено се помоли това да не бъде изтълкувано като умишлено пренебрежение.

— Сър, господин Кенилуърт се обажда на два пъти. Казах му къде се намирате.

Маунтолив си отдъхна облекчено, вече поуспокоен, и отново пое към стълбището, но този път сви вдясно и мина по няколко студени безлични коридора, за да стигне там, където Кенилуърт го очакваше, като почукваше пенснето без рамка с големия си заоблен палец. Поздравиха се с гротескни излияния, които добре прикриваха взаимната им неприязън.

— Скъпи ми, Дейвид! — Дали пък, почуди се Маунтолив, това не беше просто физическа антипатия? Кенилуърт представляваше огромен като свиня човек, над сто килограма, сноб на тема храна и култура. Косата му се беше прошарила преждевременно. Дебелите му пръсти с добре поддържан маникюр стискаха писалка с такъв финес, сякаш се канеше да започне изящна бродерия или дантела на една кука. — Скъпи ми, Дейвид! — Прегърнаха се сърдечно. Като се изправи, всички тлъстини по огромното туловище на Кенилуърт увиснаха надолу. Месата му представляваха плетеница от натежала плът.

— Скъпи ми, Кени — каза Маунтолив, изпълнен с неясни опасения и отвращение от себе си.

— Каква прекрасна новина. Лаская се от мисълта — и Кенилуърт го погледна дяволито, — че и аз имам принос, макар малък и незначителен, в това дело. Твоят арабски натежа най-много пред началството, но не друг, а аз се сетих за него! Добра памет, от работата с писмени документи е. — Изсмя се сконфузено, седна и покани Маунтолив да се настани. Започнаха най-общ разговор, но след малко Кенилуърт сплете пръсти в жест, който приличаше на нацупване, и рече: — Но да се върнем на темата, скъпо момче. Събрал съм ти всички материали, за да се подготвиш. Всичко е подредено. Мисията е в добро състояние и порядък, сам ще можеш да се увериш в това. Имам пълно доверие на началника на кабинета ти, Еръл. Разбира се, твоите лични препоръки ще бъдат взети предвид. Прегледай състава и ако нещо ти хрумне, ще ме уведомиш. Освен това си помисли и за адютант. Не знам какво ти е мнението за „личен помощник“, но винаги можеш да задигнеш някого от отдела с машинописците. Но като ерген, ще имаш нужда от някого по време на обществените прояви, нали така? Не смятам, че третата ти секретарка става за целта.