Лоренс Даррелл - Маунтолив

— Виж, това ще го решавам на място.

— Разбира се, разбира се. Исках само да се уверя, че доколкото е възможно, всичко ще бъде, както трябва.

— Благодаря ти.

— Има само една промяна, която бих искал да направя. А именно Пърсуордън като първи съветник по политическите въпроси.

— Пърсуордън ли? — Маунтолив се сепна.

— Премествам го. Изкарал си е задължителния срок, а и не се чувства добре на сегашното си място. Според мен има нужда от промяна.

— Той ли го е казал?

— Не точно с тези думи.

Сърцето на Маунтолив се сви. Извади цигарето си, което използваше само в моменти на смущение и обърканост, взе една цигара от кутията на бюрото, сложи я в цигарето и се облегна назад в тежкото старомодно кресло.

— Има ли и други причини? — попита тихо. — Защото лично аз бих желал да го задържа, поне известно време.

Кенилуърт присви очи. Дебелият му врат пламна като натъртен, кипналото му раздразнение вече пълзеше към лицето му.

— Честно казано, да, има — отсече той.

— Кажи ми ги.

— В папката със сведения, която съм ти събрал, ще намериш дълга сводка за него, направена от Еръл. Не смятам, че е съвсем точна. Но нали знаеш, че чиновниците по договор не са толкова надеждни, както тези от кариерата. Тя представлява някакво обобщение, знам го. Не бих казал, че нашият приятел изневерява на делото, изобщо не е това. Но твърдя, че е своеволен и опак. Е, каквото било, било! Той е писател, нали така? — Кенилуърт пусна една мазна усмивка, без да си дава сметка, че именно тя издаде презрението му. — Имал е безброй сблъсъци с Еръл. Виж какво, при постепенното разпадане на Върховната комисия след подписването на договора зейна огромна пропаст, огромна празнина. Всички агенции, които изникнаха след 1918 година и които работеха за Комисията, сега, когато „родителското тяло“, така да се каже, отстъпва мястото си на посолството, се почувстваха изоставени. От теб се очаква да вземеш някои сериозни и много трудни решения. Цари пълен безпорядък. През последната година и половина положението остана висящо, което не може да се каже за откритата вражда между едно посолство без шеф и всички онези осиротели структури, които се борят за оцеляване. Разбираш ли за какво ти говоря? Виж, Пърсуордън може да е блестящ ум, но е успял да ядоса много хора, и не само в легацията; хора като Маскелин, например, който вече пет години оглавява разузнавателната служба към Военното министерство. Хванали са се гуша за гуша.

— Но какво общо имаме ние с разузнаването на Военното?

— Точно така, нищо. Но политическият отдел на Върховния комисар разчита изцяло на разузнавателните сводки от хората на Маскелин. „Информационни сводки“ е основната агенция, която захранва Централния архив за Близкия изток и това е положението.

— Къде е ябълката на раздора?

— Пърсуордън, като политически съветник, смята, че посолството всъщност наследява от Комисията отдела на Маскелин, но той отказва да погледне на нещата по този начин. Държи да има равнопоставеност или дори пълна свобода за себе си. В края на краищата става въпрос за военни въпроси.

— Тогава засега нека нещата отидат към военното аташе.

— Добре, ама Маскелин не желае да стане част от посолството, тъй като неговото старшинство е по-голямо от това на назначения аташе.

— Какви са тези глупости? Какъв е неговият чин?

— Бригаден генерал. Разбираш ли, след края на шоуто от осемнайсета Кайро държи старшия пост, който оглавява разузнавателната мрежа, и всички комюникета минават през Маскелин. Докато сега Пърсуордън се опитва да присвои работата му и да го застави да мине на подчинение към посолството. И, разбира се, битката е грандиозна. Бедният Еръл, който, признавам, е доста неуверен в някои отношения, само приплясква между двамата като отвързано платно. Затова си мисля, че ти би могъл да се справиш по-лесно, ако се отървеш от Пърсуордън.

— Или от Маскелин.

— Божичко, ама той е кадър на Военното министерство. Няма да успееш. Във всеки случай, той очаква пристигането ти с нетърпение, защото възнамерява да те използва като арбитър. Сигурен е, че ще потвърдиш пълната му автономност.

— Не бих могъл да толерирам автономна агенция на Военното министерство на територията, на която съм акредитиран, нали така?

— Съгласен съм. Съгласен съм, скъпи приятелю.

— Какво казват от Военното?

— Нали ги знаеш военните! Ще застанат зад всяко решение, което вземеш. Ще им се наложи. Но те са се окопали от години там. Разполагат с голям персонал и собствен предавател в Александрия. Мисля, че ще настояват да останат.