Лоренс Даррелл - Маунтолив

Така щеше да бъде до сутринта — неистовите танци в кръг, трепетливото дрънчене на дайретата, женските езици, които ведно с писъците биеха по небцето като камбани, и бавният пулс на погребалните песни с тяхното красноречие от метафори и образи — поезията на смъртта. Част от присъстващите бяха рано повалени от умората, някои от слугите в къщата припаднаха от истерия, след като часове наред бяха пели и пищели. Професионалните оплаквачки обаче си знаеха занаята и най-вече как да си пестят силите. Държаха се като изпълнители на ритуал, каквито всъщност бяха. Когато работата им идваше в повече и писъците ги омаломощаваха, те лягаха на пода и си почиваха, понякога дори си позволяваха да изпушат по цигара. След което отново се присъединяваха към хорото на останалите с нови сили.

Но ето че в този момент, когато първата дълга серия от страстна скръб беше изпълнена, Несим изпрати да извикат свещениците, които щяха да добавят към погребението светлината на високите безкръвни свещи и мелодията на псалми под акомпанимента на вода и гъба за миене, тъй като тялото трябваше да бъде измито. И те дойдоха най-накрая. Миячите бяха двамата енорийски прислужници от малката коптска църква — и двамата невежи грубияни. И тук избухна ужасна препирня, тъй като по традиция дрехите на мъртвеца се полагат на миячите, а двамата прислужници не намериха нищо ценно в гардероба на Наруз освен износени парцали, които според тях не представляваха подобаващо възнаграждение за труда им. Няколко вехти наметала и ботуши, скъсана нощница и малка избродирана шапчица, още от времето на негово обрязване — това беше всичко, което Наруз притежаваше. Двамата обаче отказаха да приемат и пари, тъй като това носело нещастие. Несим побесня, но те останаха невъзмутими и упорито отказваха да измият тялото на Наруз, преди да получат ритуалното си заплащане. Най-накрая Несим и Балтазар бяха принудени да свалят собствените си костюми, за да ги предложат на въпросните прислужници като възнаграждение. Навлякоха с погнуса и суеверен страх неугледните изпокъсани дрехи на Наруз — наметала, които увиснаха като абсолвентски тоги върху високите им фигури. Но така или иначе, церемонията трябваше да бъде завършена, за да може призори тялото му да бъде пренесено в църквата за опелото — иначе ритуалните оплаквачи можеха да поддържат това представление още много дни и нощи; в по-стари времена подобни траурни церемонии са продължавали с дни! Несим се разпореди да започнат да правят ковчега, затова пеенето навън беше често накъсвано от ударите на чук и звука на трион, които идваха откъм близкия двор на коларя. Несим беше капнал и придремваше на един стол, като от време на време се сепваше от избухналите с нова сила писъци или пък от слугите в къщата, които идваха за съвет, когато трябваше бързо да се разреши възникнал проблем.

Отвсякъде долитаха звуци: пеене, пращане на розовеещи трепетливо свещи, изстискване на гъба и стържене на бръснач по мъртвата кожа. Сега в изживяването нямаше болка, а само неестествено вцепенение на духа. Водата, която църцореше, гъбата, която се изцеждаше и капеше върху тялото на брат му — всичко това съставляваше изцяло нова сфера на мисли и чувства. Миячите, които пъшкаха, докато го обръщат, рухването на тялото върху масата. Сякаш мекото тупване на мъртъв заек, току-що проснат върху кухненската маса… Той потрепери.

Най-накрая измито и намазано с благовония, поръсено с розмарин и мащерка, тялото на Наруз бе положено в грубо скования ковчег, увито в саван, който той, като всеки копт, отдавна си беше приготвил, да е подръка за всеки случай; саван от ленено платно, потопено в река Йордан. Нямаше никакви бижута или скъпи костюми, които да вземе със себе си в гроба, но Балтазар сви на кравай големия му окървавен камшик и го сложи под възглавницата. (На следващата сутрин слугите щяха да донесат тялото на някакъв клетник, цялото лице на когото бе направено на пихтия от ударите на същото това оръжие. По всичко личеше, че е тичал с бесни писъци през плантацията, непознат човек, след което е паднал в несвяст в един от каналите и там се е удавил. Така добре си беше свършил работата камшикът, че лицето не можеше да бъде разпознато.)

Първата част на церемонията беше приключила и не оставаше нищо друго, освен да се изчака изгревът. Още веднъж опечалените бяха допуснати в стаята на смъртта, където лежеше Наруз, още веднъж подеха необузданите си танци под ритъма на думкащи барабани. Балтазар се сбогува, защото вече нямаше с какво да помогне. Двамата с Несим бавно прекосиха двора, хванати под ръка, облегнати един на друг, сякаш едва се крепяха от умора.