Лоренс Даррелл - Маунтолив

Почувства се така, сякаш някаква язовирна стена в него е застрашена от срутване, някаква бариера е на ръба да поддаде. Именно с мисълта, че трябва да възобнови връзката си с живота на тази реална, конкретна земя, му хрумна да направи нещо, което не си беше позволявал от младежките си години насам: да излезе да вечеря в арабския квартал — просто и скромно, като дребен градски чиновник, като амбулантен търговец или занаятчия. В някой малък местен ресторант ще си поръча гълъб с ориз и локум асорти, храната ще го отрезви и успокои, а заобикалящата го обстановка ще му възвърне чувството за досег с действителността. Не си спомняше някога да се е чувствал толкова пиян и с крака така натежали като олово. Мислите му блуждаеха и бълваха нечленоразделни самообвинения.

Все още под влиянието на това неясно, полуосъзнато желание, той ненадейно се озова пред дрешника в антрето, за да изрови оттам червения филцов фес, който някой си беше забравил след поредния коктейл миналото лято. Изведнъж се бе сетил за него. Намери го сред купчина от щеки за голф и ракети за тенис. Сложи го и се подсмихна. Фесът изцяло промени изражението му. Все още не много стабилен в краката, застана пред високото огледало в антрето и страшно се изненада от вида си, от настъпилата метаморфоза: сега пред него не стоеше изтъкнат чужденец, пристигнал в Египет, a un homme quelconque 113 113 Някой си, случаен човек (фр.) — Б.пр. : можеше да бъде сирийски бизнесмен, борсов брокер от Суец, представител на въздушни линии от Тел Авив. Само още едно нещо липсваше, за да заприлича съвсем на човек от Близкия изток — черните слънчеви очила, които тук се носят и на закрито, и през зимата! Имаше един чифт в най-горното чекмедже на писалището си.

Потегли бавно с колата и стигна до малкия площад до гарата Рамалех; неизвестно защо, но се чувстваше страшно доволен от невероятната дегизировка. Влезе в паркинга на хотел „Сесил“, заключи колата и тръгна пеш с вид на човек, който се е отървал от стар закостенял навик — крачеше с приятното усещане за новопридобито самообладание и веднага се запъти към арабския квартал, където можеше да намери вечерята, която искаше. Докато заобикаляше Корниш, за миг го обзе неприятното чувство на страх и съмнение, тъй като зърна позната фигура да пресича улицата малко по-надолу и да тръгва към него покрай крайбрежната дига. Беше невъзможно да се сбърка типичната дебнеща походка на Балтазар. Маунтолив усети някакъв глупашки срам, но въпреки това продължи по пътя си. За негова голяма и много приятна изненада обаче, Балтазар го погледна, след което извърна глава, без да познае приятеля си. Разминаха се за миг и Маунтолив въздъхна с облекчение. Наистина странна беше анонимността, с която го даряваше това вездесъщо, прилично на саксия червено подобие на шапка, което до такава степен променяше чертите на човешкото лице. А и черните очила! Изхихика сподавено, свърна встрани от крайбрежната алея и пое към лабиринта от тесни улички, които можеха да го отведат към арабските базари и заведения за хранене около търговското пристанище.

Тук шансът да бъде разпознат бе едно на хиляда, тъй като много малко чужденци идваха в тази част на града. Кварталът, който се намираше отвъд района с червените фенери, беше населен с дребни търговци, лихвари, борсови спекуланти, снабдители на провизии за корабите и контрабандисти. Тук, насред улицата, човек имаше усещането, че времето се е проснало плоско и равно като опъната волска кожа, така да се каже, все едно карта на времето, която човек може да обгърне с един поглед от край до край и да я попълни с личните си отправни точки. Светът на мюсюлманското време се простираше назад до Отело и оттатък до кафенетата, от които долитаха сладостните трели на пойни птички, чиито клетки бяха пълни с огледала, за да им създават илюзията, че не са сами. А любовният им зов към другите птички, които не бяха нищо друго освен собствените им отражения в огледалата! Как сърцераздирателно само пееха тези илюстрации на човешката любов! Сред зловещия дъх на лумналите пламъци от нафта старите евнуси играеха табла и пушеха дълги наргилета, като при всяко всмукване се освобождаваха музикални мехурчета със звук, наподобяващ стенанието на гургулица; стените на старите кафенета бяха зацапани от потта на окачените по тях фесове; колекциите им от разноцветни наргилета бяха наредени върху дълга подставка като стари мускети, а всеки пушач си носеше свой собствен любим мундщук. Тук имаше и ясновидци, и гадатели на карти или такива, които сръчно изливат в дланта ти мастило и за половин пиастър ти гледат с помощта на кристал, за да ти кажат какви съкровени тайни таиш в душата си. Тук амбулантните търговци предлагат всевъзможна и разминаваща се по предназначение стока: от меки като пух килими от Шираз и Белуджистан до карти за марсилско таро, тамян от Хеджас, зелени мъниста против уроки, гребени, семена, огледалца за птичи клетки, подправки, амулети и книжни ветрила… списъкът е безкраен; и всеки от тях, разбира се, носи в личната си торба — като някакъв средновековен духовник, който продава папски индулгенции — стоката на най-големите световни производители на порнография под формата на носни кърпи и пощенски картички, върху които е изрисуван — във всяка една от жалките си разновидности — единственият акт, за който ние, човешките същества, непрекъснато копнеем и от който непрекъснато се страхуваме. Това е пълноводната, загадъчна, подмолна и безспирна река на секса, която прониква с лекота през крехките язовирни стени, вдигнати от заядливото ни законодателство и от вечните самообвинения на нелюбителите на удоволствия… широката подземна река, която тече от Петроний 114 114 Петроний — древноримски писател, известен с произведението си „Сатирикон“, както и с разпуснатите си нрави. — Б.пр. до Франк Харис 115 115 Франк Харис (1856–1931) — писател със скандална репутация, известен с язвителните си сатири към лъжливия морал на викторианското общество, както и със собствените си прехвалени сексуални подвизи, описани в мемоарната му книга „Моят живот и моите любовни истории“ в четири тома (1922–7). За съжаление истинските му творчески постижения са напълно засенчени от демонстративното му непристойно поведение и безскрупулен кариеризъм. — Б.пр. . (Такива мисли витаеха и се препъваха в размътения ум на Маунтолив, идеи, които се надигаха и изчезваха в красиви недооформени фигури, дъгоцветни като сапунени мехури.) Сега обаче той се почувства напълно успокоен; беше се примирил с необичайното си объркване, а и усещането му, че е пиян, също бе притъпено, само дето се беше напомпал с усещане за достойнство и важност, което придаваше помпозна увереност на движенията му. Вървеше бавно като бременна жена в деветия месец и поглъщаше всички гледки и звуци.