Бари Хюгарт - Легенда за камъка

Пекин не е красив като Чанян, Лоян или Ханчжоу, но неговият Парк на огнените коне е прелестно място, особено след дъжд, когато въздухът е изпълнен с уханието на борове, тополи и брези. Господарят Ли ми заръча да се отправя към Окото на спокойствието, което за мен не е най-приятното възможно място. То е малко кръгло езеро, около което се събират старите грешници, замислили се в последния момент за спасението на душите си, и разговорите им не са такива, че да повдигат настроението. Поради някакви неизвестни причини старчоците бъркат светостта със старческото оглупяване и диалозите им се състоят от звуците „гу-гу-гу“, съчетани с кратки и боязливи поглеждания в посока към небесата. Според мен се опитват да покажат, че са безобидни хора. Освен това, следват примера на блажения Чан Тайкун и седят около брега на езерото с въдици в ръце, като внимават кукичките да не са на по-малко от три стъпки над повърхността. Чан Тайкун много обичал риболова, но отказвал да отнема всякакъв живот и заявявал, че ако една риба иска да се самоубие и да скочи три стъпки над водата, отговорността за това вече е изцяло нейна. Въртящите се наоколо продавачи на червеи се радват на добър оборот. Старите разбойници купуват с цели шепи от тях и демонстративно поглеждат към небесата, когато ги пускат на свобода. От тази гледка кожата ми настръхва.

Господарят Ли ме накара да обиколя езерото, докато най-сетне намери човека, който му трябваше. Слезе от гърба ми и се приближи към един кандидат за светец, приличащ на жабок. Човекът бе сложил върху ушите си две малки кожени чашки, прикрепени с превръзка. Господарят Ли я развърза. Взех една от чашките и я доближих до ухото си. От нея се разнесе чудното цвърчене на Златните звънчета — дребни щурчета от Сучжоу, които свирят толкова красиво, че знатните дами ги държат в малки кутийки до възглавниците си, за да ги приспиват.

За Златните звънчета се твърдеше освен това, че внушават добродетелни мисли. Жабокът очевидно се нуждаеше от такива. Най-учтиво повдигнах две старчета, за да освободя място за Господаря Ли до жабока.

— Гу-гу-гу? — попитаха старчетата.

— Гу-гу-гу — отвърнах им.

Воднистите изпъкнали очи на жабока бавно се насочиха към Господаря Ли.

— Не съм аз — промълви старецът.

— Имам десет свидетели — отвърна Господарят Ли.

— Лъжат. Нищо не можеш да докажеш.

Жабокът отново се втренчи във въдицата си. Стиснатите му устни издаваха решителност. Стори ми се, че Господарят Ли трудно ще измъкне нещо от него.

— Завиждам ти, Сян — рече тъжно Господарят Ли. — Така блажено си се замислил за своя бъден живот, че си обърнал гръб на сегашния. Решил си да пренебрегнеш дори такова едно светско удоволствие, като добруването на твоя род. Твоят племенник нали се казва Чен? Чен от Чао Чин? Това момче има бъдеще. Чувам, че му потръгнало много в търговията с наркотици. Че е завзел практически целия пазар на „Дяволски чадър“и на „Светкавици“.

Жабокът продължаваше да гледа пред себе си.

— Чувам освен това, че заделя част от печалбата, за да може да стане пълноправен член на съвета на Пурпурното цвете. Предвидливо момче! — продължи Господарят Ли с възхищение. — Казвам ти, че ще отиде далеч, защото знае какво да прави с парите си. Снощи например се запознах с един прекрасен човек, който носеше цяла туба с „Дяволски чадър“ на прах в джоба си. Съобразих, че странните петна по краищата на пръстите му може би се дължат на това, че търгува с монети. Сетих се, освен това, че го бях срещал в сарафницата на Мен. Нищо чудно човек като него да е знаел много тайни, включително и какво се крие в мазето й. Знаеш ли какво видяхме, когато идвахме насам? Видяхме как бандата на Пурпурното цвете разбива сарафницата на Мен. Останах с чувството, че не се опитваха да откраднат нищо. Целта им май бе по-скоро да привлекат вниманието на съдиите върху нещо странно.

Въдицата започна да трепери.

— Всички знаят, че сарафницата на Мен е само прикритие за фалшифицирането на монети — рече замислено Господарят Ли. — Казва се, че същинският ръководител на това начинание е вторият заместник-министър на финансите. Знаеш ли кого видяхме в кръчмата на Едноокия Вон? Видяхме млад човек, очевидно, имащ достъп до всякакви наркотици. Станахме свиде-тели на това как той поднесе малко отбрани „Светкавици“ на Господарката Ху и сетне прошепна нещо на красивото й ухо. Е, познаваш Господарката Ху. Я познай към кого се отправи тя с красивата си малка кама? Позна! Отправи се точно към втория заместник-министър на финансите. Струва ми се, че няма да запази за още дълго време длъжността си на крал на фалшификаторите. Никак не бих се учудил, ако тя се заеме от будния ти племенник с помощта на неговите приятели. Стига, разбира се, някой преди това да не отреже главите им. Жабокът отпусна въдицата си във водата.