Бари Хюгарт - Легенда за камъка

— Това е фалшификат — рече щастливо Господарят Ли. Гледаше парчето почтително. — Обаче толкова велик фалшификат, че би трябвало да му се издигне храм, в който да го възхваляват с молитви, удари на гонг и кадене на тамян. Монахът, който го е открил, е бил убит. Да бъде благословен този лед! — възкликна Господарят Ли. — Ако има някаква справедливост, десният бял дроб на Разногледия брат би трябвало да е напълнен с тор от як, а левият — с вулканическа пепел. Би било редно червата му да бъдат обвити с отрязаните плитки на млади монахини, а върху черния му дроб да се изпишат Седемте светотатства на Цзао Цзао. Момчето ми, не след дълго ще направим най-прекрасната аутопсия на света.

Не ми се вярва да има въобще прекрасни аутопсии, но не възразих. В очите на Господаря Ли отново бе пламнал някогашният огън, а пък аз се чувствах като стар боен кон, призован под знамената. Едва се удържах да не зацвиля и да потропам с крак.

Дъждът бе спрял почти напълно и небето бързо се разведряваше. Денят обещаваше да бъде хубав и с достатъчно облаци за един красив залез. След алкохолните изпарения в кръчмата на Вон чистият въздух ме опияни. От дъжда улиците бяха станали хлъзгави, така че натоварих стареца на гърба си по обратния път към Улицата на мухите. Винаги правя това, когато вървежът му е затруднен. Малките му крачета спокойно се наместват в джобовете на наметалото ми, а и самият той не тежи повече от дете.

Улиците бяха опустели и това беше добре. Намирахме се в частта от града, наречена Небесния мост, където улиците по правило са изпълнени с господа с белези по лицето, разговарящи помежду си на беззвучния език на тайните дружества, сиреч с бързи движения на пръстите под пешовете на наметалата си. Небесният мост също така е мястото, където се изпълняват публично смъртните присъди. Говори се, че когато бие третата камбана човек може да види множество призраци, накацали като лешояди върху Стената на плача зад ешафодите. Това, че са им отрязали главите, не се е отразило благоприятно върху техния нрав. Казват, че никой не вижда повече милозливите минувачи, решили се да стъпят в сянката на стената, привлечени от детски плач или женски вайкания. Небесният мост ме кара да се чувствам нервен и заради това ми стана приятно, че единственият човек, когото съзрях, беше монах. Добросъвестно тракаше с риба, изрязана от дърво, макар и да не беше ден за събиране на милостиня.

— Настъпи вторият час на козата! — крещеше силно той. — Банкетът на губернатора е отменен, обаче ще се състои рецитал на каменните камбани в храма на Конфуций. Западният мост е затворен за движението и нарушителите ще бъдат глобени. Откъм изтока се задава нова буря, но западният хоризонт е чист.

Огледах се. Реших, че монахът е смахнат. Изтокът беше ясен, а се бяха струпали облаци именно на запад.

Господарят Ли ме сръга в ребрата и ми посочи нещо. Откъм изток се задаваше патрул на градската стража. Погледнах нагоре и видях няколко господа, покатерили се на покрива на сарафницата на Мен. Крадците махнаха с ръка на монаха и изчезнаха в западна посока.

— Небесен мост, не ще и дума — въздъхнах тихо. Господарят Ли стрелна с поглед монаха, когато минахме покрай него.

— Това е А Сун от Чао Чин — рече той замислено, — от бандата на Пурпурното цвете. Какво ли правят…

Не довърши мисълта си и започна тихичко да се смее.

— Воле, какво надушваш?

— Надушвам миризмата на влажна пръст, борови иглички, свинска мас, магарешки тор и благовония от Дома за веселба на Майка Хо — отвърнах.

— Грешиш — възрази добродушно Господарят Ли. — Усещаш уханието на съдбата. Съдба, която ни наближава с нежната стъпка на прехранен слон. Спомняш ли за какво ти говорех в кръчмата на Вон преди да ни прекъснат?

— Говорехте за лъжата и измамата, почитаеми учителю. Казахте и нещо за това как нашата упадъчна цивилизация ще бъде издухана от вятъра.

— А пък предната нощ бях принуден да убия човек. Като направих оглед на тялото му, открих, че по краищата на пръстите му има следи от киселини, а в джоба си държи прах от „Дяволски чадър“. После някой даде наркотици на Господарката Ху и милото момиче реши да пререже гърлото на един мандарин. Сетне се появи монах, донесъл ни най-големия фалшификат на света, а преди малко видяхме как няколко разбойници от Чао Чин обират сарафницата на Мен. Събери всички тези факти в едно и ще видиш, че това е съдбата — завърши уверено и в същото време донякъде озадачено Господарят Ли. — Чакай първо да се отбием до едно място.