Бари Хюгарт: Осем ловки демона

— Да — поясни той спокойно, — позволих си да се сдобия с част от жертвата на чих-мей. Погледни и ми кажи дали виждаш нещо необикновено.

Аз поех кърпата гнусливо и се вгледах в ухото през огнената перла.

— Кожата е толкова гладка — казах аз след известно време, — че не би могла да е истинска. Само че е. Порите са запълнени с нещо. Прилича ми на масло, което свети с особен блясък. — Осмелих се да докосна ухото. — Меко и хлъзгаво като сапун. Това, с което са запълнени порите, е мазно.

Господарят Ли взе кърпата и огнената перла.

— Отлично! По ноктите на чудовището, когато обследвахме тялото му край дръвника за екзекуции, открих следи от същото вещество, а главата на жертвата потвърди съмненията ми. Хлъзгавото вещество е едно невероятно скъпо съединение, което се получава най-вече от преработена гъша мас. Нарича се „протоколен сапун“ и има свойството да придава на човешката кожа мек блясък. Използва се преди всичко от евнуси и министри при ежедневните им грижи за Императора. Идеята е да се създаде впечатление, че Синът на Небето излъчва светлина, която се отразява от тях.

Необходимо ми беше известно време, докато смеля казаното, след което очите ми се разшириха от ужас.

— Учителю! Да не би да искаш да кажеш, че не друг, а някой от държавните министри е бил изяден от таласъма?! — попитах аз ужасен.

— Така изглежда — отвърна Господарят Ли благо. — Още по-странен е фактът, че дори и намек за нещо необикновено не е излязъл извън розовите стени. На земята няма по-пристрастено към клюките и слуховете място от Забранения град и снощи аз проверих всички възможни източници на информация, но единствено успях да науча, че става нещо свръхсекретно. Момчето ми, не е възможно изчезването на държавен министър да не причини суматоха, а освен това, не трябва да забравяме факта, че не открихме даже и следа от костите или тялото на жертвата. Дали колегите му не са го прибрали? Ако е така, какво кара мандарините да прикриват такова сензационно престъпление?

Наистина какво? Може би се задаваше скандал, способен да разтърси Империята до основи, а когато влязохме в Имперския град и тръгнахме към Олтара на земята и житото, в главата ми започнаха да кънтят три думи: чудовища, мандарини и убийство… чудовища, мандарини и убийство…

Когато паланкинът ни премина край олтара, жреците се поклониха в почит към мъртвеца. Същото направиха и колегите им от Върховния храм на предците (чудовища, мандарини и убийство… чудовища, мандарини и убийство…), а достолепните конфуциански чиновници докоснаха шапките си със страхопочитание. Имперският град всъщност е оградено със стени място, където са разположени дворците на бюрократите и аристократичните резиденции, заобикалящи Забранения град, в който живее самият Император, по тези, които си мислят, че напредването на погребалния ни паланкин сред подобна изтънчена обстановка беше тържествено и достолепно, просто никога не са наемали носачи в Пекин. Струва ми се, че оставих погрешно впечатление и бързам да го коригирам.

— Ший-ут — изкрещя Плъх-БеЖ-по-Улицата, който поддържаше предния ляв прът на паланкина. — Защо, дявол да го вземе едрото тежко хлапе не седне по средата и не вземе в скута си мършавата стара кранта? Теглото на този паланкин е разпределено толкова неравномерно! Сякаш е сал, на който има плъх и носорог!

Пепелянка-в-Тревата поддържаше предния десен прът.

— Престани да скимтиш, дървена главо! Нямаш достатъчно мозък, за да си позволиш хем да говориш, хем да носиш, а когато отвориш проклетата си уста, раменете ти започват да се тресат като цици на дойка!

Чонг-Нощното-Гърне и Глистът, поддържащи прътовете отзад, не одобряваха този разговор.

— Пийте оцет, кравешки лайна, с кравешки лайна! Да не мислите, че ни е приятно да ни заливат с плюнки двама хамали с болни усти и говежди копита!

— Вол — каза Господарят Ли. — Оттук-нататък трябва да се движим с повече достойнство.

Аз спрях паланкина, скочих на земята и го вдигнах за предните пръти заедно с носачите, след което ги треснах в земята но начин, който можеше да им изкърти зъбите.

— Слушайте ме, мит те мао цей! (Много полезна за посетителите на Пекин фраза. Означава: „Вие черничеви гъсеници, житояди, крадци на личинки!“) Още един звук и ще ви смачкам до степен да нахраня с останките и на трима ви някой комар.

Качих се отново и продължихме в почтително мълчание нататък между кулите Феникс и през защитния ров. Господарят Ли отдавна беше изпаднал в официална немилост, но все още притежаваше ранга си и съответните документи. Стражите нямаха заповед да го спират, така че преминахме без проблеми през Портата на сюблимното и пред нас се разкри Забраненият град.