Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга трета]

След края на Втората световна война Сталин прави доста, за да помогне на китайската революция — на Народоосвободителната армия на Китай (НОАК) е предадено голямо количество различно въоръжение и бойна техника, оказана е и друга помощ. От втората половина на 1947 г. вятърът на победата започва да надува платната на НОАК и в края на краищата Чан Кайшъ е принуден да бяга в Тайван. След победата на китайската революция отношенията се развиват в най-различни насоки. Тяхна кулминация е отправената покана до Мао Дзъдун да посети Москва във връзка с отпразнуването на 70-ата годишнина на Сталин.

Сталин чака с голяма доза недоверие срещата си с вожда на китайския народ. Макар по-рано да е говорил и писал много за Китай и за китайската революция, всъщност той не знае неговата история и култура, не се е запознал с много от особеностите на националната психология на китайския народ, не му е съвсем ясно какъв човек е Мао Дзъдун. Мао пристига в Москва на 16 декември 1949 г. Сталин се среща няколко пъти с него. Повечето от разговорите им не са протоколирани и поради това за изясняване на същността, съдържанието и насочеността им голямо значение имат спомените на Федоренко, известен съветски специалист по китайска култура (тогава преводач).

Трябва да предполагаме, че и за Мао всичко е било необикновено — той никога не е излизал от Китай, не е участвал в работата на органите на Коминтерна, имал е слаби контакти с представители на другите комунистически партии. Дори може да се каже, че тези двама души, сядащи няколко пъти на масата за преговори един срещу друг, са мислели различно; имали са различна скала на ценностите, били са представители на различни цивилизации. Макар да не са извънземни, все пак са много различни като лидери по социална нагласа и по култура. Марксизмът твърде слабо ги свързва. Мао е имал възможност да се позове на човека от Чан-цю (от класическото произведение на Конфуций „Пролет и есен“), а Сталин, който знае много цитати от класиците на марксизма, сега предпочита да повтаря себе си. В едно отношение у тях има нещо много общо: и двамата са прагматици.

Сталин с любопитство и усърдно скривано недоверие се вглежда в събеседника си. А той, отклонявайки се внезапно от разговора върху конкретните злободневни въпроси, въвежда съветския вожд в приказния и тайнствен свят на китайските притчи. Мао разказва за „Юй-гун, който преместил планините“. В древността живеел в Северен Китай старец на име Юй-гун (Глупавият дядо) от северните планини. Пътя от къщата му към южните земи преграждали две големи планини. Юй-гун решил да срине заедно със синовете си тези планини с мотика. Друг един старец на име Чжи-соу (Мъдрият старец) ги видял, разсмял се и казал: „С глупости се занимавате: къде ти ще сринете двете толкова големи планини!“ Юй-гун му отговорил: „Аз ще умра — ще останат децата ми, децата ще умрат — ще останат внуците и тъй ще се сменят поколение след поколение в безкрайна редица. Тези планини са високи, но вече по-високи не могат да станат; колкото сринем, с толкова ще се снишават; защо да не ни е по силите да ги сринем?“ И Юй-гун, без ни най-малко да се двоуми, продължил ден след ден да срива планините. Това разчувствало бога и той пратил на земята светиите си, които вдигнали и отнесли тези планини. 110Сталин слуша речовития разказвач на китайски народни приказки, изпълнени с дълбок философски смисъл. Сега пак две планини тегнат върху китайския народ — империалистическата и феодалната. Китайската комунистическа партия отдавна е решила да срине тези планини. Тя също ще „разчувства“ бога, чието име е китайски народ. Съветският вожд се съгласява с китайския вожд и в унисон с Мао казва, че заедно не само две планини ще сринем. Както си спомня Федоренко, разговорите са били продължителни и напълно спокойни. Без да бързат, събеседниците опитват от време на време вкусно приготвените ястия, пийват по глътка отбрано вино и сякаш за да се намират на работа, си разменят по някоя дума по разни въпроси — международни, икономически, идеологически, военни. По време на тия дълги нощни гощавки се обсъждат и принципните положения на подготвяния договор за дружба, съюз и взаимна помощ. Една вечер, спомня си Федоренко, Мао разказа някаква случка от историята на борбата с гоминдановците. Оказали се в обкръжение, бойците не се предават и изпълняват призива на командира си: „Не се спирайте пред трудностите, не се бойте от изпитанията, гледайте на смъртта като на възвръщане.“ Сталин дълго се опитваше да си изясни смисъла на „възвръщането“. Мао му обясняваше търпеливо, че в дадения случай йероглифът „възвръщане“ означава презрение към смъртта като форма на връщане към първичното им състояние, тоест по всяка вероятност бойците нямало да изчезнат като материя. Проницателен като събеседник и внимателен като слушател, Сталин обърна внимание не само на безстрашието, но и на мъдростта на командира. 111