Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга трета]

Има основания да се предполага, че преди смъртта си той по всяка вероятност е започнал да се убеждава в неефикасността на „единния център“. Тъкмо „югославското поражение“ на „вожда“ го е накарало сигурно повече от всичко друго да преразгледа някои неща в арсенала си от догми. За това говори постепенното загубване на интерес у него към Информбюро. След „югославската афера“ се свикват още едно-две съвещания, а после Информбюро прекратява тихомълком съществуването си. Насаждането на командни методи в международното комунистическо движение явно се оказва неуместно.

В мрачните години на „студената война“ наред с образуването на социалистически лагер Сталин е могъл да преценява като значителни положителни фактори може би само две събития: създаването на Китайската народна република и на мощно международно движение за запазване на мира и предотвратяване на нова световна война. Краят на 40-те и началото на 50-те години са крайно тревожни. Понякога на човек му се струва, че политическите лидери са загубили разсъдъка си. Дори папата от Ватикана провъзгласява, че всеки католик, който оказва съдействие на комунистите, ще бъде отлъчен от църквата. Навсякъде се развихря „ловът на вещици“. Трудно бе да се повярва, че само след три-четири години държавите победителки ще застанат пред прага на нова война, този път помежду си. Заслепена от своята мощ, Америка не може да се примири, че се надига още един колос. В Пентагона готвят планове за ядрени бомбардировки над Съветския съюз. В тези условия Сталин продължава да води предпазлива политика, като раздува военните мускули на страната и в същото време внимава да не провокира бившия си съюзник. Вярно, не казва като Мао, че атомната бомба е „книжен тигър“, но многократно дава да се разбере, че и в една възможна война решаваща роля ще играят народните маси. Наистина, има един момент, когато на хоризонта мъждука тънка ивица светлина, обещаваща, както изглежда, отслабване на ледените ветрове. На 1 февруари 1949 г. европейският директор на агенция „Интернешънъл нюз сървиз“ Кингсбъри Смит изпраща на Сталин от Париж следната телеграма: „Официалният представител на Белия дом Чарлз Рос заяви днес, че президентът Труман би се радвал, ако има възможност да се съвещава с Вас във Вашингтон. Ще бъдете ли Вие, Ваше превъзходителство, готов да отидете във Вашингтон за тази цел? Ако не, къде тогава бихте били готов да се срещнете с президента?“

На другия ден Сталин отговаря:

„Благодаря на президента Труман за поканата му да го посетя във Вашингтон. Отиването ми във Вашингтон е отдавнашно мое желание, за което навремето съм говорил на президента Рузвелт в Ялта и на президента Труман в Потсдам. За съжаление, сега съм лишен от възможността да осъществя това свое желание, тъй като лекарите решително възразяват против всякакво продължително пътуване по море или по въздуха.“ 104Сталин предлага за място на тази среща Москва, Ленинград, Калининград, Одеса, Ялта, Полша или Чехословакия, тъй като е сигурен, че Труман непременно ще се откаже от срещата. Просто няма за какво да разговарят. Президентът е предполагал, че в Америка ще има по-големи шансове да накара Съветския съюз да казва това, което той иска да чуе. Но мисля, че с течение на времето Труман се е убедил в безплодието на тези надежди. На Сталин и през ум не му е минавало да се поддаде на диктат. Не без причина уводната статия на „Правда“ от 26 юни 1949 г. е озаглавена „Труман се запревъзнася“…

И отведнъж в този притихнал и уплашен свят, където се чуват само тропот на войнишки ботуши и дрънкане на оръжие, прозвучават неочаквано първите, макар и слаби гласове, приканващи към разум. През 1948 г. във Вроцлав се събират пацифисти от двата „лагера“, където „първа цигулка засвирват“ дейци от световната култура. Следващата стъпка на тази прогледнала по-рано от другата част на човечеството е свикването на световен конгрес на привържениците на мира в Париж.

Отначало Сталин поглежда скептично на това „интелигентско движение“, но после изведнъж усеща, че в него има големи неизползвани възможности. Той вижда, че при обстоятелствата, когато притежаващата атомно оръжие Америка е на практика неуязвима, войната поставя социалистическия лагер в крайно неизгодно положение. И затова е нужно да се използва максимално световното обществено мнение против силите, които искат да разрешат основното противоречие на епохата по ядрен път. През 1950 г. привържениците на мира предприемат най-грандиозната си акция — организират кампания за събиране на подписи под Стокхолмското възвание за мир. След по-малко от година членовете на комитета по организиране на акцията обявяват, че против войната са се подписали повече от 500 милиона души! Сталин и официалната съветска пропаганда изразяват своята поддръжка на идеята за мирно съвместно съществуване. Понякога ми се струва, че Стокхолмската кампания е изворът, началото на формирането на планетарно съзнание у човечеството, чиято същност е признаването на приоритетите на общочовешките ценности. Сега сме по-близо до тази цел, но колко важно е било да бъдат направени първите крачки!