Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга трета]

Но у Сталин не живее „мъничък Наполеон“. У него живее един от по-големите цезари, за когото макиавелизмът отдавна е неразделна част от мисленето и действията му. Въпреки че при тогавашната обстановка не може да не е разбирал, че с узурпирането на правото върху „живота и смъртта на другите“ не е можел да осъществи много от онова, което е намислил. Страшно предчувствие пролазва вече в душата му. Опитва се да го преодолее, хвърляйки се по стар начин в бездънния кладенец на текущите въпроси. А те никак не са лесни нито в страната, нито извън нея. Върху много от международните събития от онова време проличава печатът и на неговото лично участие.

Когато оглеждаме от хълма на изминалите десетилетия ония почти осем години след победата, които природата отпусна на Сталин, преди да го прибере в небитието, ще видим, че те в много отношения са необикновени. Вътре в страната отново цари пълна мобилизация на всички човешки сили за възстановяване могъществото на държавата.

В международен план през тези осем години все по-силно започват да духат студените ветрове. „Ние излязохме от тази война — заявява президентът на Съединените американски щати Хари Труман — като най-могъщата държава в света, най-могъщата в човешката история.“ Администрацията на САЩ, на страната, която единствена притежава най-страшното оръжие за масово унищожение, не можа да не се поддаде на съблазънта да извлече от това обстоятелство максимална изгода. Речта на Сталин през февруари 1946 г. на предизборно събрание — доста спокойна и дори миролюбива — Западът възприе едва ли не като предизвикателство. За мнозина отвъд океана това предизвикателство просто беше нужно. Фактически Съединените щати си поставиха за цел „да ръководят света“. Влязоха в употреба и по-силни изрази, като „необходимо е светът да бъде преустроен по образ и подобие на Съединените щати“.

През нощта на 6 март 1946 г., когато Сталин се кани да се прибира във вилата си в кабинета влиза с бърза крачка Поскрьобишев и предава на генералисимуса току-що полученото шифровано съобщение. Сталин започва да чете. Посолството във Вашингтон съобщава: във Фултън в присъствието на Труман (президентът е от щата Мисури) Чърчил е произнесъл необичайна реч. Изказването на бившия премиер е крайно войнствено. Сталин, който четири пъти се е срещал с Чърчил и на когото той никога не е имал доверие, но е ценял енциклопедичния му ум, остава поразен от остротата на изразите му. Макар че в началото на речта си Чърчил казва добри думи за него: „Аз най-искрено се възхищавам и отдавам дължимото на героичния руски народ и на моя боен другар маршал Сталин.“ По-нататък Чърчил предупреждава, че над западните демокрации е надвиснала „червена опасност“. Но, слава богу, Съединените щати се намират сега „на върха на световното могъщество“, което дава надежда за защита от „замислите на личности с лоши намерения и от агресивния дух на силни нации“. Чърчил съобщава на света, че „от Шчечин на Балтика до Триест на Адриатика над европейския континент се е спуснала желязна завеса“. Тук бившият премиер е близко до истината. Веднага след войната Сталин предприема редица енергични крачки, насочени към прекратяване на всякакви контакти със Запада и с останалия свят. Действително е спусната завеса — „желязна“ или „идеологическа“, кой както я разбира. Единият от членовете на „голямата тройка“ винаги се е страхувал от влиянието на „гнилите демокрации“. Дълги години в СССР можеше да се знае за Запада само това, което смятаха за нужно и достатъчно хора от типа на Суслов. Информационната пропаст между двата свята ощетяваше интелектите, разхлабваше силно връзките между световните култури. Ние обеднявахме духом…

Но в речта си Чърчил не спира дотук и предупреждава, че „далече от руските граници… петата колона на комунистите работи… по своята същност тя е нарастваща заплаха за християнската цивилизация“. Тук прочутият англичанин преувеличава. Дори е в плен на шпиономанията и кампанията за „лов на вещици“. Гостът на явно споделящия изказаните мисли американски президент призовава да се защищават навсякъде в света „великите принципи на свободата и човешките права, които са общо историческо наследство на англоезичния свят“.

Оставил настрани шифрованото съобщение, Сталин дълго и с немигащи очи се вглежда през прозореца в мрака на мартенската нощ. Боязливо приближаващата се пролет бързо и стръвно е скована от слабия, но непредалия се още мраз. Речта на Чърчил е и сигнал, и предизвикателство. После „вождът“ отива до бюрото си и позвънява на Молотов, който още не си е тръгнал. Обикновено членовете на Политбюро следят кога ще си отиде Сталин и чак тогава си тръгват.