Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга трета]

След около три-четири минути от другия край на жицата в Донбас някой се обади. Без да слуша, Берия извика в микрофона на слушалката:

— Здравейте. Говори Берия. Защо задачата не е изпълнена в срока? Още утре до 8 часа сутринта монтажът да завърши. Лека нощ!

Може да си представите колко «лека» е била нощта за този директор и за целия комбинат! Берия веднага нареди на помощника си:

— Извикайте началника на управлението!

— Слушам, другарю Берия!

— Заповядах на директора на комбината (Берия каза името му, днес вече не си го спомням, допълни Задемидко) до 8 часа сутринта да завърши монтажа на устройството. Не се ли справи, ще иде в подземието. Довиждане!

Ние с моя заместник знаехме за тези методи на «работа» на Берия, но когато слушахме неговите спокойни и кратки, дори делови разпореждания, мравки лазеха по гърбовете ни.

Александър Николаевич пак помълча и рече тихичко:

— Времето беше такова…“

Въпреки ниската ефективност на принудителния труд Сталин вярва, че широкото използване на затворници в отбранителните работи е не само евтин начин за увеличаване на военната работна сила, но и проверен път за „превъзпитаване“ на стотици хиляди „врагове“ и „предатели“. Отдавна вече Сталин е свикнал да гледа на тях като на „бивши“ хора.

Но каквото и мнение да имаме за Сталин, налага ни се да констатираме, че с безпощадната си воля, с цената на неимоверните усилия на съветските хора, на огромни материални и човешки жертви той, както изглеждаше тогава, постигна невъзможен скок. Атомният монопол на Съединените щати е ликвидиран. Сложено е началото на стратегическия паритет. Интелектът на Сталин, както и на опонентите му отвъд океана, не е бил приспособен за ново политическо мислене. Той мисли само в двуцветната плоскост на „черното“ и „червеното“, на постоянната борба, на съперничеството и дори, отстъпвайки по повечето параметри на главния си противник, гледа оптимистично на крайния изход от противопоставянето.

За да увеличи шансовете си в тази борба, смята за необходимо да подпомага по всякакъв начин зараждащото се движение на широките маси за мир и предотвратяване на войната, да активизира антиимпериалистическите прояви на всички отряди на международното работническо и комунистическо движение. След дълги обсъждания с Молотов и Жданов Сталин решава да предприеме една крачка, която, както е могло да се предвиди, ще бъде посрещната на Запад крайно негативно. Сметнал е за необходимо в условията на изострилата се борба между двете системи да създаде орган за координиране на дейността на комунистическите партии. В европейските столици и отвъд океана преценяват тази крачка като официално приемане на предизвикателството за „студена война“.

Сталин не е забравил колко дълго е мислил навремето, преди да разпусне Коминтерна след неговото 24-годишно съществуване. Подсказваха му да направи тази крачка още в самото начало на войната, но тогава беше достатъчно мъдър, за да разбере, че това ще се сметне за капитулиране пред фашизма и съюзниците. Сталин избира много удобен момент — пролетта на 1943 г., когато в актива си прибавя Сталинград. Изцяло завладян от войната, съветският лидер се е надявал, че това ще бъде оценено по съответен начин от Съединените щати и Англия и ще ги подтикне да ускорят откриването на втори фронт. Не е било възможно да не види, че Коминтернът отдавна вече говори само на „съветски“ език и се е превърнал в негов личен рупор и инструмент. След дълъг размисъл „вождът“ идва до извода, че разпускането на Коминтерна ще му даде повече плюсове, отколкото минуси. Но всичко това е вече в миналото. И сега отново — международен комунистически център! От какво се е ръководел Сталин? Какви са били съображенията му?

Когато се заражда Комунистическият интернационал, вождовете му са вярвали в близката световна революция. Особено Ленин, Троцки и Зиновиев. Но когато революционният порой се уталожва и оголва здравите основи на стария свят, излиза наяве и голямата жизненост на този свят. Става ясно, че в условията на относително стабилизиране на капитализма на Коминтерна ще бъде отредена твърде ограничена роля, подчинена на страната, в която се намира. Ръководенето му от един център дискредитира сериозно комунистическото движение, давайки възможност на всичките му врагове и критици постоянно и не без основания да говорят за „ръката на Москва“. Но сега, в обстановката на „студена война“, Сталин съзнава, че двуполюсността на света и образуването на два лагера отново поставят на дневен ред въпросите за взаимодействието между комунистическите партии. Заедно с това той разбира, че пълно връщане към старото, макар и по форма, не трябва и не е възможно да се прави.