Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) [Книга трета]

Заработва старата добра школа. Още преди войната идеите на А. Ф. Йофе, И. В. Курчатов, Г. Н. Флеров, Л. Д. Ландау и И. Е. Там дават възможност да се пристъпи към създаването на първия уранов реактор. После работата е спряна. И едва през 1942 г. тя се разгръща широко под ръководството на Курчатов. Сталин бърза, бърза, бърза… Заповядал е да не се жалят средства, но да се форсира реализирането на програмата. Във фонда на Сталин са запазени редица документи и доклади, напомнящи за драматичната „ядрена надпревара“. По-точно — догонване на откъсналия се напред съперник. Ето едно такова донесение:

„По поръчение на Специалния комитет при Министерския съвет на СССР в първата десетдневка на октомври проверихме на място строителството на специалните обекти на Курчатов и Кикоин…“ 94По-нататък се казва, че са взети мерки за ускоряване на това строителство; броят на работещите непосредствено на обектите е доведен до 37 хиляди. Подписали документа — Круглов, Первухин, Курчатов.

Почти едновременно С. Круглов и А. Завенягин докладват на Берия и Сталин, че за форсиране на работите по продуктите на атомното разпадане са привлечени допълнително специалистите затворници, осъдени на 10 и повече години С А. Вознесенски, Н. В. Тимофеев-Росовски, С. Р. Царапкин, Я. М. Фишман, Б. В. Кириян, И. Ф. Попов, А. С. Ткачов, А. А. Горюнов, И. Я. Башилов и други. 95

През декември 1946 г. съветските учени осъществяват първата верижна реакция, на другата година пускат първия ядрен реактор, което дава основание на Молотов през ноември 1947 г. да заяви, че тайната на атомната бомба вече е разкрита. През лятото на 1949 г. се извършва опит със съветска атомна бомба, а през 1953 г. — с термоядрено устройство. Цялата дейност на Сталин е подчинена на увеличаването на икономическата и отбранителната мощ на страната. Сега диктаторът може да поддържа величието си само с величие и мощ на държавата. Значителна част от Главното управление на изправително-трудовите лагери (ГУЛАГ) се занимава с отбранителни работи, често пъти министрите започват правителствените поръчки с „обичайната“ първа крачка — обръщат се към Берия.

„До другаря Берия Л. П.

С оглед на изключителната необходимост от създаване на научноизследователска база на Изток моля указанията Ви до министъра на вътрешните работи др. Круглов за откриване в района на филиала на Централния аерохидродинамичен институт (ЦАГИ) на лагери от затворници, взети от сибирските лагери, в количество 1000 души.

Или още по-цинично:

„До другаря Берия Л. П.

За разгръщане на строителството моля да бъде организиран още един лагер за 5 хиляди души и да се отпуснат 30 000 метра брезент за ушиване на палатки и 50 тона бодлив тел.

Колко ниско е паднала нравствеността, колко свръхцинична е станала социалната политика, колко обезценен е човешкият живот! Съдбата и животът на „зековете“ се свързват само с „количеството“ им, с бодливия тел и с брезента над главите им! Мисля, че тази лаконична и страшна с изключителния си цинизъм докладна записка може да послужи като трагично и дълбоко отражение на пропастта, в която се е свлякъл сталинизмът. Според мен на потомците са нужни не само мартиролози — безкрайни списъци на невинно загинали, — но и документи, които разголват докрай престъпленията на сталинизма. Този документ е апогей на антинравствеността.

След малко повече от четиридесет години от появата на този документ имах случай да поговоря с Александър Николаевич Задемидко, бивш министър на строителството на предприятия от горивната промишленост. Показах му документа (такива документи са подписвали в голямо количество почти всички министри) с дата 22 март 1947 г.:

— Как се отнасяте сега към тази записка, адресирана до Берия?

— Времето беше такова… Строяхме социализма с помощта на огромна армия от затворници. Днес всичко това, разбира се, ми се струва диващина…

Помълча и ми разказа за един от елементите на „технологията“ на насилието в строителството.

„Веднъж през нощта, около два часа, мен и заместника ми ни извикаха при Берия. Очите му проблясваха зловещо зад стъклата на пенснето му, когато той тихичко попита:

— Защо не докладвате за предаването на обекта? (В един комбинат строяхме специален цех.)

— Не сме завършили монтажа на устройството…

— Кой не го е завършил? — И без да дочака отговора: — Извикайте директора на комбината — кресна той на помощника си.