Симона Бовуар - Кръвта на другите

Здесь есть возможность читать онлайн «Симона Бовуар - Кръвта на другите» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2014, ISBN: 2014, Издательство: Колибри, Жанр: История, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Кръвта на другите: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Кръвта на другите»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„Кръвта на другите“ (1945) е вторият роман, в който историята на двама млади хора се преплита с историята на Франция през Втората световна война. Жан и Елен имат сложни любовни взаимоотношения и претърпяват сложна политическа еволюция. От убеден пацифист Жан — отказал да наследи печатницата на баща си, за да изкове сам съдбата си — се превръща в организатор на подривни действия. Аполитичната Елен — продавачка в сладкарница и текстилен дизайнер — също се присъединява към Съпротивата. Романът е размисъл — и подтиква към размисъл — за човешката отговорност, за изборите, които правим, за това докъде можем да стигнем, защитавайки позициите си, и имаме ли право да се разпореждаме със съдбата и живота на другите, с „кръвта на другите“, пък било то и с най-благородната цел. На последната страница на романа Жан, Елен и Симон дьо Бовоар отговарят на този въпрос, на който всеки читател може сам да си даде отговор. Романът започва със своя край, след което авторката се връща на предисторията и с типичния си богат и метафоричен език, и използвайки ретроспекцията, преминавайки често от първо в трето лице, редувайки постъпки и разговори с мисли и разсъждения, ни води към логичната развръзка.
По романа е създаден френско-канадски филм (1984) на режисьора Клод Шаброл с участието на Джоди Фостър.

Кръвта на другите — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Кръвта на другите», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Отвори вратата към двора — ръкохватката и калникът блестяха в сянката. Приближи се. Каква ли наслада беше да седнеш на жълтото седло и да хванеш ръкохватката с двете си ръце! Хвърли поглед на портиерната. През последните дни портиерката сякаш нарочно не излизаше никъде. „Аз обаче го искам, трябва ми“, каза Елен. Толкова гладък, толкова чистичък, толкова весел. Едновременно крехък и солиден с ажурните си колела и дебелите добродушни гуми. Прищипа с пръсти една от тънките спици, притисна с ръка защитната гума с цвят на тухла — бе твърда като камък, странно ти ставаше, като си помислиш, че е само една тънка мембрана, пълна с въздух. Елен се отдръпна. Колко горд и свободен изглеждаше. „Ще ходя където искам. Ще се прибирам късно вечерта. Кръгчето светлина ще ме води по тихите улици, ще чувам мекото еднообразно шумолене. Ще се грижа добре за него. Ще си имам масльонка като механиците и ще смазвам с масло вътрешностите му.“ Вдигна глава към прозорците на третия етаж. „Само да не се уплаши, да не го качи в апартамента си.“ Елен усещаше, че главата й пламти, устните и пръстите й трепереха от желание. „Веднага щом портиерката излезе…“

Звънчето в магазина отново иззвъня. Елен се втурна вътре.

— Пол! Как се сети! — каза тя радостно.

Той я прегърна и я целуна по бузата. Тя бързо отвърна на целувката му.

— Ще ми помогнеш да затворим магазина и ще се качим у нас. Искаш ли шоколад?

— Не по това време — каза Пол, отвори вратата и вдигна един от тежките буркани, подредени на тротоара. — Винаги се учудваш, че човек може да не иска шоколад! — добави той и се засмя. — Когато се запознахме, държеше на всяка цена да ме натъпчеш с шоколад.

— Това беше единственият начин да те съблазня — каза Елен.

— И без това те харесах — увери я Пол.

— Вярно, обичта ти винаги е била безкористна — усмихна се Елен. — Ще ме заведеш ли да вечеряме? Имам малко пари, каня те на ресторант.

— Не тази вечер — каза Пол. — Ще вечерям с един приятел.

— А! — каза Елен.

— Утре, ако искаш — предложи Пол.

Елен вдигна един буркан, без да отговори. Не бяха кой знае какъв празник вечерите с Пол, но все беше по-добре от семейната трапеза. И точно тази вечер й се искаше да излязат. Утре… е, добре! Значи, утре. Мълчаливо прибраха останалите буркани.

— Какво прави днес? — мило попита Пол.

— Работих. Какво друго да правя?

— Ще ми покажеш ли?

— Щом искаш — каза Елен.

Влязоха в стаята й и Пол се приближи до масата.

— Страхотно е — каза той.

— Знаеш ли, Вердие рече, че три четвърти от продадените десени били мои — каза Елен. — Обаче ще видиш, че тази мръсница пак няма да ми увеличи заплатата.

Всеки път беше така — посрещаше Пол с удоволствие и след пет минути, прекарани заедно, й ставаше скучно. Огледа го критично. Беше по-скоро хубаво момче с русата си грива и свежата луничава кожа. Но под упоритото чело очите бяха прекалено нежни. Черупката бе твърда, но прозрачна. През нея се забелязваше невинното мекотело, онова, което откриваше и у себе си.

— За какво мислиш? — попита Пол.

— Мисля си, че животът не е никак забавен — каза Елен.

— Но ти поне имаш късмет — възрази Пол. — Представи си, че трябваше да работиш по осем часа на ден в канцелария или в завод…

— По-добре да се самоубия — каза Елен и добави агресивно: — Питам се как успяваш да си винаги в добро настроение.

— Знаеш ли, работниците нямат време да се занимават с настроенията си — каза Пол малко сухо.

Тя го изгледа ядосано. Дразнеше я, когато започнеше да й проглушава ушите с приказки за работническите добродетели.

— Знам, аз съм от дребната буржоазия, неведнъж си ме упреквал за това. И какво? Тъпо е да съдиш за хората по външните им белези. Излиза, че това, което мислим, това, което сме, не зависи от нас.

— Зависи много от социалното ни положение — каза Пол и се усмихна. — Точно защото си от дребната буржоазия, се възмущаваш от тази мисъл. Имаш нужда да си въобразяваш, че всичко, което ти се случва, е единствено по рода си, че ти самата си единствена по рода си.

— Убедена съм в това — увери го Елен.

— Всички дребни буржоа имат мания за оригиналност — каза Пол. — Не си дават сметка, че това е още един начин да си приличат. — Развиваше идеята си със заинатен и самодоволен вид. — Работникът не го е грижа за оригиналността. Точно обратното — на мен ми е приятно да се чувствам същия като другарите ми.

— Първо, не си същият — каза тя. — Ти си печатар, имаш образование.

— Няма значение. Работникът си е работник.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Кръвта на другите»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Кръвта на другите» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Кръвта на другите»

Обсуждение, отзывы о книге «Кръвта на другите» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x