• Пожаловаться

Симона Бовуар: Кръвта на другите

Здесь есть возможность читать онлайн «Симона Бовуар: Кръвта на другите» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. год выпуска: 2014, ISBN: 978-619-150-418-3, издательство: Колибри, категория: История / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

Симона Бовуар Кръвта на другите

Кръвта на другите: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Кръвта на другите»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„Кръвта на другите“ (1945) е вторият роман, в който историята на двама млади хора се преплита с историята на Франция през Втората световна война. Жан и Елен имат сложни любовни взаимоотношения и претърпяват сложна политическа еволюция. От убеден пацифист Жан — отказал да наследи печатницата на баща си, за да изкове сам съдбата си — се превръща в организатор на подривни действия. Аполитичната Елен — продавачка в сладкарница и текстилен дизайнер — също се присъединява към Съпротивата. Романът е размисъл — и подтиква към размисъл — за човешката отговорност, за изборите, които правим, за това докъде можем да стигнем, защитавайки позициите си, и имаме ли право да се разпореждаме със съдбата и живота на другите, с „кръвта на другите“, пък било то и с най-благородната цел. На последната страница на романа Жан, Елен и Симон дьо Бовоар отговарят на този въпрос, на който всеки читател може сам да си даде отговор. Романът започва със своя край, след което авторката се връща на предисторията и с типичния си богат и метафоричен език, и използвайки ретроспекцията, преминавайки често от първо в трето лице, редувайки постъпки и разговори с мисли и разсъждения, ни води към логичната развръзка. По романа е създаден френско-канадски филм (1984) на режисьора Клод Шаброл с участието на Джоди Фостър.

Симона Бовуар: другие книги автора


Кто написал Кръвта на другите? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Кръвта на другите — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Кръвта на другите», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Тя отвори очи; той я прегърна. Отворените й очи вече не виждаха. Елен! Вече не чуваше. Нещо е останало, нещо, което още не отсъства от себе си, но вече отсъства от земята, отсъства от мен. Очите й все още са поглед, застинал поглед, който вече не е поглед към нищо. Няма вече дъх. Тя каза: щастлива съм, че си тук. Но аз не съм тук. Знам, че нещо става, но не съм в състояние да го наблюдавам. Това не се случва нито тук, нито другаде, то е отвъд всяко присъствие. Отново има дъх. Очите й се замъгляват, светът се откъсва от нея, рухва; и все пак тя не се плъзва вън от този свят; точно в този свят тя става мъртвата Елен, която държа в прегръдките си. Устните й са се разтегнали в гримаса. Вече няма поглед. Той затваря клепачите над безжизнените очи. Любимо лице, любимо тяло. Това беше твоето чело, това бяха твоите устни. Ти ме напусна, но аз все още мога да милея за отсъствието ти. То пази лицето ти, то е тук, присъстващо в тази неподвижна форма. Остани; остани с мен…

Той вдигна глава. Дълго бе стоял така, с чело положено върху безмълвното сърце. Тази плът, която е била твоя. Отчаяно се взира в застиналото лице. То си беше същото, но нея вече я нямаше. Тленни останки. Образ. Няма никой. Ето че отсъствието й е изгубило контурите си, ето че вече се е плъзнала извън света. А светът е цял, също като вчера. Нищо не му липсва. Нито една пукнатина. Това не изглежда възможно. Сякаш тя не е била нищо на земята.

Сякаш аз не съм бил нищо. Нищо и всичко; присъстващ за всички хора в целия свят и завинаги разделен от тях; виновен и невинен като камъчето на пътя. Толкова тежък и безтегловен.

Стресна се. Някой чукаше. Отвори вратата.

— Какво има?

— Нужен ми е отговорът ти — каза Лоран, направи една крачка и погледна към леглото.

— Да — каза Бломар. — Свърши.

— Страда ли?

— Не.

Погледна прозореца. Денят се раждаше. Минутите зовяха минутите, гонеха се, блъскаха се една друга, безкрайно. Тръгвай. Решавай. Камбаната бие отново, ще бие до смъртта ми.

— Адската машина може да се постави след час — каза Лоран. — Съгласен ли си, или не?

Погледна леглото. За теб съм само невинен камък — ти беше избрала. Тези, които ще разстрелят утре, няма да са избирали; аз ще съм скалата, която ще ги размаже, и проклятието ще ме застигне — завинаги ще остана за тях другият, завинаги ще бъда за тях сляпата сила на неизбежността, завинаги ще съм разделен с тях. Но ако защитавам онова висше благо, което придава невинност на всички камъни и скали, онова благо, което спасява всеки човек от всички други и от мен самия — свободата; тогава страстта ми няма да е била напразна. Ти не ми донесе покой, но защо да искам покой? Ти ми даде смелост да приема веднъж завинаги риска и страха, да понеса престъпленията си и угризението, което безкрайно ще ме разкъсва. Няма друг път.

— Не си ли съгласен? — попита Лоран.

— Напротив — каза той. — Съгласен съм.

1

„Братя Карамазови“. Изд. „Захарий Стоянов“, 2003. Превод Д. Подвързвачов, С. Андреев. — Б.пр.

2

Тук: значки с цветовете на френското знаме. — Б.пр.

3

Двойно пресеченият лотарингски кръст става емблема на Френската съпротива. — Б.пр.

4

На 11 ноември 1940 г. манифестантите пред Триумфалната арка размахват въдици като символ на Дьо Гол („gaulle“ означава „пръчка за въдица“). — Б.пр.

Тёмная тема

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Кръвта на другите»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Кръвта на другите» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Отзывы о книге «Кръвта на другите»

Обсуждение, отзывы о книге «Кръвта на другите» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.