Симона Бовуар - Кръвта на другите

Здесь есть возможность читать онлайн «Симона Бовуар - Кръвта на другите» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2014, ISBN: 2014, Издательство: Колибри, Жанр: История, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Кръвта на другите: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Кръвта на другите»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„Кръвта на другите“ (1945) е вторият роман, в който историята на двама млади хора се преплита с историята на Франция през Втората световна война. Жан и Елен имат сложни любовни взаимоотношения и претърпяват сложна политическа еволюция. От убеден пацифист Жан — отказал да наследи печатницата на баща си, за да изкове сам съдбата си — се превръща в организатор на подривни действия. Аполитичната Елен — продавачка в сладкарница и текстилен дизайнер — също се присъединява към Съпротивата. Романът е размисъл — и подтиква към размисъл — за човешката отговорност, за изборите, които правим, за това докъде можем да стигнем, защитавайки позициите си, и имаме ли право да се разпореждаме със съдбата и живота на другите, с „кръвта на другите“, пък било то и с най-благородната цел. На последната страница на романа Жан, Елен и Симон дьо Бовоар отговарят на този въпрос, на който всеки читател може сам да си даде отговор. Романът започва със своя край, след което авторката се връща на предисторията и с типичния си богат и метафоричен език, и използвайки ретроспекцията, преминавайки често от първо в трето лице, редувайки постъпки и разговори с мисли и разсъждения, ни води към логичната развръзка.
По романа е създаден френско-канадски филм (1984) на режисьора Клод Шаброл с участието на Джоди Фостър.

Кръвта на другите — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Кръвта на другите», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

„Защо? Защо“, помисли Елен разстроено.

Плачеше, но и тя стоеше неподвижно като другите и гледаше. Стоеше там и присъствието й нищо не променяше. Пресече площада. „Все едно че не съществувам. А съществувам. Съществувам в затворената си стая, съществувам в космическата пустота. Не се броя. Аз ли съм виновна?“ Пред Пантеона немски войници слизаха от туристически автобус. Изглеждаха по-скоро изморени, не приличаха на онези бодри победители, които викаха „Хайл!“ по пътищата. „Гледах как преминава Историята! А това беше моята история. Всичко се случва на мен.“

Влезе в църквата. Гласът на органа отекваше под каменните сводове. Големият кораб бе пълен с хора, които се молеха, малките деца до майките си, семейно, със сърце, изпълнено с музика, със светлина и с мирис на тамян. В дъното на един параклис, зад завесата от дим, издигащ се от свещите, Светата Дева се усмихваше невинно. Елен докосна Ивон по рамото.

— А! Вече си тук! Е?

— Видях майка ти — каза Елен и коленичи до Ивон. — Агентите се държаха много възпитано. Разбраха, че е болна, и ще я оставят на мира. Тя каза да не се безпокоиш за нея.

— Така ли каза? — учуди се Иван.

— Да. Много е добре. — Елен отвори чантата си. — Вземи, донесох ти мечето. Липсваше му.

— Колко си мила! — каза Ивон.

— Сега ще се заемем с теб. Ще отида да видя Жан. Той би могъл да те прекара през линията.

— Ще видиш Жан?

— Дениз ми бе казала да се обърна към него в случай на нужда.

— Не ти ли е неприятно?

— Не, защо? — Елен се изправи. — Стой тук. Ще се върна възможно най-бързо.

— Дръж — каза Ивон. — Вземи ги. — Тя подаде на Елен букетчето теменужки. — И благодаря — добави с глух глас.

— Не ставай глупава — каза Елен.

Премина през църквата. Органът не свиреше вече; слаб звън се разнасяше в тишината, свещеникът вдигаше над главата си златната дарохранителница. Елен тръгна по улица „Суфло“, извади велосипеда си и го яхна. „Отивам при Жан.“ Не се вълнуваше, беше съвсем естествено. Не се боеше, не очакваше нищо от него. „Рут! Моя малка Рут!“ Той не би могъл да заличи този вик, вика, който никога вече нямаше да спре да чува. И нищо друго нямаше значение. „Рут! Рут!“ По улиците настъпваше краят на неделята, неделя в църквата, неделя около масите за чай и в уморените сърца. „Моята история, която се изживява без мен. Спя и понякога гледам — и всичко се случва без мен.“

Изкачи стълбите и се заслуша с ухо на вратата. Вътре се чуваше някакво стържене. Той беше там. Елен позвъни.

— Добър ден — каза тя.

Гласът й се задържа в гърлото. Не бе мислила, че ще я гледа с тези очи. Без да се усмихва. Направи усилие и се усмихна първа.

— Мога ли да те видя за пет минути?

— Разбира се. Влизай.

Тя влезе, седна и много бързо заговори:

— Спомняш ли си приятелката ми Ивон? Търсят я, за да я изпратят в Германия. Дениз ми каза, че можеш да я прехвърлиш в свободната зона.

— Би могло да се уреди — каза Жан. — Има ли пари?

— Не — отвърна Елен. Сети се за светлото манто и за хубавия костюм, които висяха в гардероба й. — Ще има малко, но не веднага.

— Няма значение. Кажи й към пет часа да отиде у господин Ланфан на улица „Орсел“ 12. Той ще я очаква.

— Ланфан, „Орсел“ 12 — повтори Елен.

И после думите излязоха от устата й внезапно. Не бе мислела да ги изрича, те просто се наложиха с такава очевидност, че й се стори да е дошла специално, за да ги каже:

— Жан, искам да работя с вас.

— Ти ли?

— Нямаш ли работа за мен?

Той я изгледа.

— Знаеш ли какво правим?

— Знам, че помагате на някои хора. Знам, че правите нещо. Нека и аз правя нещо!

— Почакай — каза той. — Трябва да помисля.

— Нямаш ли ми доверие?

— Да ти нямам доверие! — каза Жан.

— Сигурно са ти казали, че мислех да замина за Германия. — Тя се усмихна. — Но не заминах.

— Защо искаш да работиш с нас?

— Бъди спокоен — каза тя. — Не е заради теб.

— Не съм си го и помислял.

— Би могъл да си го помислиш. — Огледа стаята. Нищо не се бе променило. Любовта ми не се е променила. — Не. Не е, за да се намеся отново в живота ти.

— Работата е опасна — каза Жан.

— Няма значение. — И следващите думи не ги беше обмисляла предварително. И все пак те бяха там, готови да бъдат изречени. — Вече не живея. Като мъртва съм. Спомняш ли си, когато веднъж ми каза, че можем да приемем смъртта, ако тя придава на живота ни смисъл. Мисля, че беше прав.

— Ти ли говориш така? — каза Жан.

— Смяташ, че съм се променила?

— Не. Все някога трябваше да стигнеш дотам. — Той се замисли. — Караш ли кола?

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Кръвта на другите»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Кръвта на другите» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Кръвта на другите»

Обсуждение, отзывы о книге «Кръвта на другите» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x