Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Запознах се и с трудовете на политическите и идеологическите опоненти на Сталин вътре в страната — Троцки, Зиновиев, Каменев, Бухарин, Риков, Томски и други. Те са били и съратници, и ученици на Ленин. Никой от тях не се е смятал за издигнат от Сталин, докато по-късно това не са скривали Каганович, Молотов, Ворошилов, Маленков, Жданов и други — новите дейци, заели мястото на старите. В дадения случай Сталин действал в съответствие с прастария закон на диктаторите: хората, издигнати от него самия, се отличават с по-голяма преданост и не претендират за главните роли.

В началото на 20-те години Троцки, Зиновиев, Каменев, Бухарин, а и много други, са по-известни в партията от Сталин. Например в годините на революцията и на гражданската война Троцки и Сталин са просто несъпоставими по популярност сред партията и народа. Троцки влиза в историята като един от признатите вождове на Октомври, създатели на Червената армия, като известен теоретик (до 1927 г. са публикувани 21 тома негови съчинения). Този енергичен политик, нелишен от белетристичен талант, в трудовете си често кокетничил пред огледалото на историята и се опитвал да оправдае претенциите си за лидерство в партията. Обичал май повече себе си в революцията, отколкото самата революция. Когато прелиствах томовете с негови преписки, много силно впечатление ми направи, че още в годините на гражданската война грижливо е събирал онова, което трябвало да остане за него в историята. Хвалебствени писма до него, бележки, изпращани му по време на многобройните му речи, списъци на дипломати, приети на аудиенция от него, отзиви в печата за това, което предприема и върши — всичко се подшивало грижливо и се пазело. Троцки бил уверен, и не без основание, че след смъртта на Ленин лидерството в партията може да премине в негови ръце.

Пряко или непряко, Сталин е подлаган по-често от другите на критичните стрели на Троцки, макар че основните антисталински произведения е създал след изгонването му от Съветския съюз. Известна е характеристиката на Троцки за Сталин като „най-изтъкнатата посредственост в нашата партия“. Впрочем Троцки, който почти никога не скривал, че смята себе си за интелектуален гений (това напомня фразата на Мусолини, „заседнала“ в историята: „Чудна работа, още не съм срещал човек, по-умен от мене!“), често прибягвал до подобни изрази в стремежа си да унижи своите опоненти. Така например през 1924 г. за Зиновиев казва, че е „Натрапваща се посредственост“, нарича Вандервелде 7 7 Емил Вандервелде (1866–1938 г.) — белгийски десен социалист, един от лидерите на II интернационал. „блестяща посредственост“, а Церетели 8 8 И. Г. Церетели (1881–1959 г.) — един от лидерите на меншевизма. — „надарена и честна посредственост“ и т.н. След изгонването му от Съветския съюз у Троцки остава една вечна маниакална страст — омразата му към Сталин. До края на живота му. Това особено личи в неговата последна незавършена книга „Сталин“, въпреки твърдението му, че в нея личните мотиви не играят роля. „Нашите пътища така отдавна и така много са се раздалечили и до такава степен в моите очи той е оръдие на чужди за мене и враждебни исторически сили, че личните ми чувства към него малко се отличават от чувствата ми към Хитлер или към японския микадо. Колкото до личното, то отдавна е прегоряло.“ 9 9 Trotsky, L. Stalin. N. Y. Benson Vermont, 1947, v.1, p.7. Никой в света не е написал толкова много жлъчни, злобни, окарикатуряващи и унижаващи неща за Сталин колкото Троцки. Но и никой не е направил толкова много за разобличаването му.

Естествено, Сталин отвръщал на Троцки със същата омраза, проявила се ясно за пръв път още по времето на техните скарвания в годините на гражданската война, по време на боевете за Царицин. Когато идва трагичният ден 21 януари 1924 г., Сталин изпраща на юг телеграма със следното съдържание: „Да се предаде на др. Троцки. На 21 януари в 6 ч. и 50 мин. се помина скоропостижно др. Ленин. Смъртта е настъпила вследствие на парализа на дихателния център. Погребението в събота, 26 януари. Сталин .“ 10 10 ЦГАСА, ф.918, оп.3, д.80, л.591. Когато подписвал бързото съобщение, Сталин сигурно си е мислел, че тепърва именно му предстои жестока и безмилостна борба с Троцки за лидерството. Но знаел ли е той, че и когато се справи с Троцки, пак няма да „скъса“ с него? Методите на командно-бюрократичния стил, насилието, „затягането на гайките“, чийто привърженик и защитник бил именно Троцки, ще бъдат възприети от Сталин. Не се ли крие тук един от изворите на бъдещата трагедия? Преди Троцки да бъде убит през август 1940 г., политическата му борба със Сталин оставяла релефни щрихи върху портрета на генсека. И за да вникна по-дълбоко в духовния свят на Сталин, изучих колизиите в борбата между двамата бивши „изтъкнати вождове“, тъй като генсекът винаги е смятал Троцки за свой главен личен враг.