Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

На члена на Политбюро отговаря не Сталин, а Молотов. Отговаря твърдо: „Избързали сте. Сключването на пакт с Манерхайм, подобен на този, който сключихме с Чехословакия, е въпрос на бъдещето. Първо трябва да се възстановят дипломатическите отношения. Не плашете Манерхайм с крайни предложения: Само си изяснете позицията му. Молотов“

На другия ден Жданов отново докладва на Сталин: „Пак бях при Манерхайм. Казах му, че сключването на пакт, подобен на чехословашкия, е въпрос на бъдещето, след възстановяването на дипломатическите отношения. Манерхайм отговори, че му е ясно: като страна Финландия се намира под надзор и засега не може да има друг тип отношения със СССР. Пролича, че е разочарован.“ Следват по-нататък конкретни въпроси за линията на Съюзната контролна комисия 1145 1145 ЦПА ИМЛ, ф.77, оп.3, д.54, л. 1–4. . Сталин утвърждава предложенията на съветската страна, мислейки, че след войната ще бъде възможно да използва Жданов при решаването и на международните въпроси. Тук му е мястото да кажа, че по поръчение на Сталин именно Жданов се занимава с въпросите на Коминформбюро.

Защо правя такива големи отклонения? За да посоча, че Сталин непрекъснато проверява хората, на които разчита. Понякога ги проверява дълго, дори през целия им живот. Но не им прощава нито една по-голяма грешка. Жданов винаги оправдава доверието на Сталин, макар че, отде да знаем, може би е щяла да го подхване и него ленинградската вихрушка, ако не беше се поминал скоропостижно на 52 години през август 1948 г.? Синът му Юрий Андреевич Жданов смята, че към края на живота му Сталин е охладнял към него, както отначало към Вознесенски и Кузнецов, а малко по-късно и към Молотов. А колкото до отдръпването на Сталин от Жданов, това са само предположения, основани единствено на непреки доказателства.

Работейки от 1944 г. непосредствено в ЦК на ВКП(б), Жданов изпъква като твърд и безжалостен опекун в областта на идеологията и културата. Догматизмът се насажда не само чрез боготворене на „теоретичния гений на вожда“, той се вкарва в съзнанието от цялата система забрани — какво може и какво не може да се показва в киното или в театъра, да съчиняват писателите или композиторите, да пишат философите или историците… На всяка крачка безбройни „табу“. Жданов ги нарежда умело по пътя на интелигенцията и оправдава с това доверието на Сталин. След войната духовният живот също така бързо замръзва, не успявайки още да се размрази от времената на 1937 и 1938 г. Създава си и свои многобройни мумии на догматизма.

В сборника с исторически разкази и спомени, издаден в Париж през 1979 г., са публикувани впечатленията на очевидец, присъстващ през август 1946 г. в Смолни на доклада на Жданов за списанията „Звезда“ и „Ленинград“. Ето фрагмент от спомените, подписани с инициалите Д. Д.:

„Докладчикът влезе отдясно, зад гърба на публиката, придружен от голяма група хора. Държеше в ръката си папка. Косата му силно лъщеше. Имаше вид на човек, отспал си добре и току-що излязъл от ваната. Всички станаха. Чуха се ръкопляскания. Докладчикът се приближи до трибуната. Беше пет часът вечерта. Както обикновено, предложен беше президиум от видни културни дейци. Дори се чу лек смях, защото писателите бяха забравили да предложат за президиума своя собствен секретар Прокофиев. Докладчикът се усмихна и се пошегува с половин глас. Залата бързо утихна. Докладчикът помълча малко и започна да говори. След няколко минути настана невероятна тишина. Залата онемя и се вцепени. Тя все повече се вледеняваше и след трите часа се беше превърнала в твърд леден блок. Докладът беше зашеметяващ. Хората мълчаливо се разотидоха.“ 1146 1146 Сборник исторических свидетельств. Париж, 1979, с.449-450. Такъв е Жданов, един от най-високопоставените интелектуални надзиратели на Сталин, пазител на идеологическите му мумии.

Мнозина в партията, които знаеха каква роля играе в действителност Суслов, го наричаха Сивия кардинал. Той и Маленков бяха едни от главните жреци на апаратната работа. Него (както и Шверник) Сталин оценява напълно след 70-годишния си юбилей. По мнението на „вожда“ всичко е било организирано превъзходно. За идеологическата страна на юбилея е отговарял главно Суслов. Мисля, че най-добре биха могли да характеризират Суслов собствените му изказвания, да речем, за Сталин и за Хрушчов — преди смъртта им и след развенчаването им! Нямам намерение да отегчавам читателя с тези негови диаметрално противоположни, сякаш изказани от съвсем различни хора умозаключения. С една дума, Суслов не се е отличавал с принципност по отношение на „вождовете“. Покланя се само пред човека на кормилото и подритва безжалостно изтървалия властта.