Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Освен тези общи параметри, поставени като условие пред авторите на „Краткия курс“, през 1937 г. в писмото му „Относно учебника по история на ВКП(б)“ 1141 1141 К изучению истории. Сборник. М., 1937, с.28. Сталин се погрижва и за максималната антитроцкистка насоченост на „творбата“. Стига текстът да позволява, непременно натиква в него и Троцки. Например във фрагмента „Както е установено сега от процеса против «деснотроцкисткият блок» през 1938 г. , метежът на «левите» есери е бил извършен със знанието и съгласието на Бухарин и Троцки и е бил част от общия план на контрареволюционния заговор на бухаринците, троцкистите и «левите» есери против съветската власт“ — подчертаните думи са вписани собственоръчно от Сталин. 1142 1142 ЦПА ИМЛ, ф.558, оп.1, д.5300, л.28.

Цялото съдържание на „творбата“ има за цел да подготвя й възпитава съветските граждани да гледат околния свят с очите на Сталин, който едва ли не във всеки трети гражданин на отечеството ни вижда „съмнителен субект“, „двуличник“, „спотаил се враг“. Заедно с това ще отбележа, че „учебникът“ беше много популярен не само защото пропагандният апарат го прави в духа на указанията на Сталин „главната книга“ на обществото за много години, но и защото крайно примитивното и схематично изложение допадаше на много хора, свикващи все повече с мисълта, че има кой да мисли за тях, и задоволяващи се с тази гнила духовна храна.

Догматичните мумии се оказват твърде лесно достъпни и разбираеми (с изключение на втория параграф от четвърта глава). Не е нужно да се рови човек в първоизточниците и в литературата и което е най-важно, не е нужно да мисли напрегнато: всичко си е поставено на мястото по политическите преградки, всички действащи лица са обагрени в съответния цвят (а тук тези цветове са само два), навсякъде са дадени ясни, еднозначни оценки. По предложение на Сталин авторите са се погрижили всяка глава да завършва с „Кратки изводи“, написани в стила на политическите инструкции. Остава само да се заучат „сдъвканите положения“. И ето такава книга става основен инструмент за активно насаждане на догматичното мислене в партията и страната. Ето как антиистините се прехвърлят от книгата в общественото и индивидуалното съзнание. Отсега нататък цялата система на политическото образование и партийната просвета ще се основава за дълги години върху „Краткия курс“, внесъл в съзнанието на милиони хора грубо деформирани фрагменти от ленинизма. Едва ли си струва да се учудваме, че и днес привържениците на „вожда“ са толкова много!

Всъщност освен тесен кръг хора — от научните среди и интелигенцията — поколенията от 30-те и 40-те години нямаха никаква представа за истинския Ленин, за неговите трудове. Затова пък „Краткия курс“, за чийто автор е обявен скоро, макар и негласно, самият „вожд“, е буквално „надупчен“ от Сталинови цитати. Последните три глави с обем малко повече от седемдесет страници съдържат шестдесет (!) мнения, цитати, „изводи“ на Сталин. Авторът е направил от себе си и главен негов „герой“. В речта си на 1 октомври 1938 г. пред пропагандисти от Москва и Ленинград във връзка с излизането на този „труд“ Сталин прокарва магистралната си мисъл, че без учениците на Ленин (разбира се, „вождът“ е имал предвид само себе си), сплотили усилията си в една насока, той не е уверен, че би имало съветска власт. Препоръчва им да изучават „Краткия курс“ заедно с „книгата на другаря Сталин «За основите на ленинизма», която дава всичко най-важно“. Сталин нарича „Краткия курс“ „манифест — песен на песните на марксизма“. Съобразявайки се със състава на съвещанието, не пропуска да предупреди, че „част от интелигенцията не възпитавахме ние, завлякоха я в своите мрежи чуждите разузнавания. Станала е плячка на чуждите разузнавания“ 1143 1143 ЦПА ИМЛ, ф.558, оп.120, д.313, л. 7–15. . Поучавайки пропагандистите как да използват „манифеста“, Сталин едновременно ги съветва да не проявяват свободомислие, което може да завърши само в мрежите на „чуждестранните разузнавания“. Занапред „Краткия курс“ започва да играе ролята на цитатник на Сталинови мисли, с който се проверява правоверието и политическата благонадеждност на хората.

Такъв вид идеологическа храна, догматична и антиисторическа, води към духовно обедняване, теоретично опростителство и примитивизъм. Сталин наторява почвата за избуяване на обширна прослойка от елементарномислещи хора, измежду които непрекъснато се набират кариеристите, доносниците, ревностните службаши, безмозъчните изпълнители. Именно тази прослойка попълва бюрократичния апарат, наказателните органи, редиците на функционерите от различни равнища. Както се вижда от архивния му фонд, Маленков пропуска „през себе са“ няколко хиляди кандидати за партийна работа (избирани после автоматично на пленумите), за органите на вътрешните работи, за апарата на министерствата. Като мярка за идейна, за теоретична зрелост служат липсата на „компрометиращи материали“ от страна на „органите“ и познаването на Сталиновата „настолна книга“. Някои от кандидатите ги викат в Москва за разговор. И Маленков, с месестите си бузи, важен, изтегнал се в креслото (или по негово указание някой чиновник), измежду задаваните въпроси непременно ще подхвърли и един-два от „Краткия курс“ или от други Сталинови „трудове“: