Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

„Кой уклон е главният, най-опасният?“ (Въдицата е хвърлена — не всеки успява да си спомни какво е казал Сталин: главният уклон е оня, с който сме престанали да се борим.).

„Кога и къде другарят Сталин е казал: «Кадрите решават всичко?»“

И други такива „премъдрости“.

Идейният пълнеж на „Краткия курс“ не изгубва силата си повече от едно десетилетие. До войната Сталиновият цитатник господства в общественото съзнание не само поради усилията на пропагандистите, но и защото милиони хора като че ли виждат в една-единствена книга сбитото и достъпно до краен предел изложение на цяла епоха. Повечето от тях не разбират, че портретът на времето е крайно изопачен. Догматичното мислене се насажда в страната от цялата система на политическа просвета и възпитание. Най-виден проводник на Сталиновата линия в тази област е Жданов, а след неговата смърт Суслов.

Сталин отдавна забелязва Жданов. Разбира се, много неща за него „вождът“ научава по-късно, когато през 1925 г. младият секретар на Нижниновгородския губернски комитет на партията влиза в състава на Централния комитет (като кандидат-член). През 1929 г. Сталин кани на разговор в Кремъл секретаря на Горкиевския краеви комитет на партията (по това време градът е вече преименуван). Трийсет и три годишният здравеняк прави добро впечатление на генералния секретар, който го разпитва за положението в Горки, за настроението на хората, как се отнасят в града към интернирането на Троцки, към изключването от партията и интернирането на голяма група негови привърженици. Интересува се между другото кой от роднините на Жданов живее сега в родния му град Мариупол, поддържа ли той връзка с Шадринск, където е започнал партийната си кариера в годините на гражданската война. Крайно учуден от осведомеността на генералния секретар, Жданов отговаря кратко и ясно на въпросите, оценява с оптимизъм перспективите за започване на колхозно движение в областта и съобщава, че болшевиките от тамошната партийна организация полагат усилия да изпълнят предсрочно петилетния план. Сбогуват се. Сталин си отбелязва нещо в тайнствената си тетрадка. Умни очи, интелигентен, не се опитва нищо да изпроси, както обикновено става в такива случаи (леки коли, щатни бройки, допълнителни бюджетни средства). Оценката на младия секретар за перспективите на колхозното движение и за необходимостта от ударно развитие на индустрията удивително съвпада с неговото мнение.

Когато се връща в Горки, Жданов пита къде в най-близко време ще се състои партийна конференция. Оказва се — в Сормовски район. Отива там и изнася доклад, отделяйки в него главно внимание върху изводите и указанията, които е получил от Сталин по време на разговора си с него. Отбелязва, че още не всички поддръжници на Троцки са сложили оръжие и призовава към бдителност. 1144 1144 ЦПА ИМЛ, ф.77, оп.1, д.268, л. 5–10. На другата година Жданов вече е избран от XVI конгрес на партията за член на Централния комитет. Оттук нататък кариерата му става още по-стремителна. През 1934 г. след убийството на Киров той възглавява Ленинградската партийна организация и едновременно с това става секретар на ЦК на ВКП(б). От февруари 1935 г. е кандидат-член, а от 1939 г. — член на Политбюро. Личен приятел е на Сталин, дори по едно време се сродява с него, когато синът му Юрий се оженва за дъщерята на Сталин Светлана. Но бракът им е нетраен. Сталин е доволен от Жданов и като член на Военния съвет на Ленинградския фронт. През 1944 г. по инициатива на върховния главнокомандващ Жданов получава званието генерал-полковник. По онова време само единици измежду политическите функционери са удостоявани с това високо звание.

В края на войната Сталин подлага Жданов на изпит, ако може, така да се каже, по военна дипломация, като му възлага да отговаря за отношенията с финландците след сключване на примирие с тях през 1944 г. В архива на Жданов са запазени редица телеграми до Сталин. Ето една от тях:

Свръхбърза

„До другаря Сталин Й. В.

до другаря Молотов В. М.

Днес, 18 януари 1945 г., бях при Манерхайм. Срещата премина на четири очи и продължи около 2 часа. Манерхайм каза, че след много години на вражда е дошло време да бъде извършен коренен поврат в отношенията между нашите държави. Убедил се е, че щом няма добри отношения, военните отбранителни линии против СССР са безпомощни. В 39 година Манерхайм, както заяви той, не искал война, както и войната от 41 до 44 година, в чийто благоприятен изход се е съмнявал още преди началото й. Изрази съгласие за сътрудничество в бреговата отбрана, а на сушата ще защищава страната сам. Попита има ли типови договори. Казах, че както изглежда, има, например с Чехословакия. Моля за указания.