Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Затова и много Ленинови документи не се публикуват цели десетилетия. Сталин държи „под ключ“ до края на дните си доста от Лениновите мисли и идеи. Догматизмът признава само онова, което пряко потвърждава постановките му и отхвърля това, което му противоречи. Още Хегел вижда тази негова черта: догматизмът, пише той, „в по-тесен смисъл означава, че се поддържат едностранчивите умозрителни определения и се изключват противоположните определения“ 1137 1137 Гегель. Соч. М.-П. Т.I, 1930, с.70. . Дори „левите фрази“, до които Сталин често обича да прибягва, не могат да скрият линията му да се консервират нужните теоретични постановки на марксизма и да се премълчават ония, които му се струват съмнителни. Това е естествено за догматичното мислене: то винаги смята, че е безгрешно.

Истинска енциклопедия от мумии на догматизма, сборник от полуистини и антиистини става прехваленият учебник „История на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики). Кратък курс“, излязъл в повече от 300 издания с тираж около 43 милиона екземпляра. Този сборник от мумифицирани догми става също толкова задължителен за възрастното население на страната както Коранът за мюсюлманските фундаменталисти. Историята обаче отдавна вече е доказала, че съзнанието е най-независимата от властта сфера. Ересите, съмненията, другомислието се раждат в значителна степен като последица от насилие върху съзнанието, от опити то да бъде управлявано с твърда ръка или да се държи в заточение.

В самото начало на века знаменитият (но по волята на Сталин зачеркнат задълго от историята на руската обществена мисъл) философ Соловьов публикува статия с красноречивото заглавие „Ръководни мисли“. В нея подлага на научна критика статиите на професора от Петербургския университет Кареев, напечатани в сборника „Историческое обозрение“. Кареев се опитва да учи историците не само как да пишатистория, как да я изучават, но и как да я разбират. С присъщия му интелектуален финес Соловьов доказва несъстоятелността на претенциите на автора да дава препоръки как да се разбира миналото. Но къде е Кареев, къде е Сталин! Сталиновите „ръководни мисли“ стават абсолютно задължителни за всички! Преобладаващата част от населението е вече с дотолкова деформирано съзнание, че вярва сляпо на „вожда“ — историята може да се разбирасамо по сталински.

А сега за истинската роля на „Краткия курс“ в живота на нашето общество. Още в началото бих искал да напомня, че догматичният ум на Сталин, абсолютизирайки значението на борбата на партията вътре в страната с безбройните „врагове“, създава изкривен облик на миналото. Разбира се, борба в партията е имало. И често пъти тя е ожесточена. Това е закон на диалектиката. Но в историята на партията Сталин не вижда нищо друго освен борба и низости: коварството на меншевиките, капитулантството на ликвидаторите, антисъветизма на троцкистите, политическото двуличие на бившите си съратници. Човек дори може да си помисли, че според Сталин фактически освен него самия и групата на поддръжниците му цялата стара партийна „гвардия“, казано с неговите думи, се състои от „изроди, влезли в бухаринско-троцкистката банда“. Самите подзаглавия на 12-те глави на „Краткия курс“ са свидетелства. „Вождът“ мисли, че историята на партията е низ от безкрайни враждебни нападки на едни сили и решителни мъдри действия на други, водени от Сталин. „Разцепнически действия на меншевишките лидери“, „Разлагане в опозиционните слоеве на интелигенцията“, „Засилване на активността на троцкистите“, „Разгромяване на троцкистко-зиновиевския блок“, „Политическо двуличие“, „Ликвидиране на кулачеството като класа“, „Ликвидиране на остатъците от бухаринско-троцкистките шпиони“…

В съответствие с решението на Политбюро от 16 април 1937 г. група историци — Кнорин (въпреки че той не успява да завърши „делото“ — бил арестуван), Поспелов и Ярославски — съсредоточават всичките си усилия върху написването на книгата. Основа става разработената от Сталин схема за периодизация в историята на партията, както и дефинираната от него нейна същност като „борба на болшевиките с антиболшевишките фракции“ 1138 1138 ЦПА ИМЛ, ф.558, оп.1, д.3212, л.27. . На „вожда“ последователно биват изпращани отделни глави и няколко макета на книгата. Почти всяка глава той решително „извива“ към основната идея: историята на партията е история на вътрешнопартийната й борба. А начело на партията стои верният съратник и продължител на Лениновото дело — Сталин. Въпреки голямата си заетост с други въпроси, ако се съди по забележките в различните варианти на бъдещата книга, Сталин дълго се е занимавал е „историята“. На него му е съвсем ясно, че тя ще бъде един от най-важните механизми за продължителното му влияние върху съзнанието на милиони хора.