Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Малко преди завършването на последния випуск слушатели в академиите по инициатива на Сталин се свиква на съвещание Главният военен съвет. Доклади изнасят Жуков, Мерецков, Тюленев, Павлов, Щерн, Ричагов и Смирнов. В основата на техния анализ на теорията и практиката на военното изкуство са заложени изводите от действията на германските войски, уроците от войната в Испания, боевете при Хасан и Халхин гол, съветско-финландската война. Сталин слуша с интерес докладчиците, без да ги прекъсва, както обикновено, със свои реплики. В докладите и в хода на обсъждането им специално внимание се обръща на въпросите за повишаване на бойната готовност, воденето на настъпателни операции, концентрирането на сили и средства за постигане на стратегически успех. На това съвещание проблемът за началния период на войната като отделен проблем фактически специално не се разглежда. Ето защо твърде интересно е изказването на началник-щаба на Прибалтийския особен военен окръг генерал-лейтенант Кленов. Той отбелязва, че особено сложната специфика при воденето на операциите е свързана „с началния период на войната. Възниква неволно въпросът, как ще въздейства противникът през този период върху мерките, свързани със стратегическото развръщане, тоест мобилизацията, превозването на мобилизационните ресурси по железниците, съсредоточаването и развръщането на войските. Началният период на войната ще бъде най-решителният; противникът ще използва всичките си сили, за да не ни даде възможност да го изминем планомерно“ 646 646 ЦГАСА, ф.4, оп.18, д.77, л.56. .

На Сталин му прави впечатление изказването на Мерецков, който доказва аргументирано, че при отишлото далеч напред развитие на военната мисъл в РККА уставите са изостанали далеч назад от изискванията на съвременната война. 647 647 Пак там, д.76, л.20. Пряка последица е незабавното указание на Сталин да се пристъпи към преразглеждане на уставите, но това не е могло да бъде изпълнено до започването на войната. Нито Сталин, нито народният комисар обаче обръщат внимание на обстоятелството, че освен армейски генерал Тюленев, никой всъщност не повдига въпросите за организирането и воденето на съвременните отбранителни операции. 648 648 Пак там, д.79, л. 9–10. Всички се учат да настъпват… Макар официално „да е изповядвана“ отбранителна доктрина.

В заключителното си слово, обобщаващо резултатите от съвещанието на Главния военен съвет, народният комисар на отбраната Тимошенко казва: „Ние започнахме да изпълняваме указанията на другаря Сталин за повишаване на военноидеологическото равнище на нашите командни кадри и поставихме началото на създаване на собствена военна идеология.“ 649 649 Пак там, ф.37977, оп.5, д.547, л. 1–2. Но ако за него това са изводи и възгледи относно военната теория за характера и начините за водене на съвременната война, свързани с доктрината и концепцията, в Червената армия винаги е имало такива доктрини и концепции. Затова твърде съмнително прозвучава тезата за „начало на създаване на собствена военна идеология“, така както и тезата за необходимостта ударението в по-нататъшната работа да се постави върху подготовка само за настъпателни действия. Ролята на отбранителните действия направо е подценена. Макар да е било изключително важно оперативните въпроси на съвременната война да бъдат колективно обсъждани, на съвещанието не е обърнато достатъчно внимание на реалната ситуация: възможността фашистка Германия да предприеме внезапно нападение и във връзка с това необходимостта от повишена готовност за водене на отбранителни операции със стратегически характер.

Сталин, на когото в скоро време му предстои да поеме върховното командване на въоръжените сили във войната, въпреки необикновения си, макар и жесток ум познава слабо военната теория. Ворошилов, заемал дълго време поста народен комисар на отбраната, също не е особено „благосклонен“ към теоретиците. А изтъкнати теоретици винаги е имало в Червената армия. От тях преди всичко трябва да посочим невинно загиналия М. Н. Тухачевски, който още през 1936 г. в изказването си пред II сесия на Централния изпълнителен комитет на СССР пророчески предупреждава, че трябва да бъдем готови за внезапно нападение от страна на германската армия. Изключителен военен теоретик е и Б. М. Шапошников, бъдещият маршал на Съветския съюз. Неговият забележителен труд „Мозъкът на армията“ и до днес не е загубил своята актуалност. Шапошников е ярък пример на интелигентен военен, човек с широк стратегически кръгозор, висока култура, проницателно теоретично мислене. Борис Михайлович е един от малкото, към когото Сталин се е отнасял винаги с подчертано уважение и дори почит.