Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

На Сталин още много неща не са му били известни. Не е знаел например как Хитлеровите военни оценяват Червената армия и нейните кадри в началото на 1941 г. Както стана ясно след войната, Хитлер, запознат с развихрилите се в Червената армия през 1937 и 1938 г. репресии, е поискал от разузнавателните си органи доклад за качеството на офицерския състав в РККА. Въз основа на доклада на германския военен аташе в СССР полковник Кребс и на други данни месец и половина преди започването на войната долагат на фюрера, че офицерският корпус на РККА е омаломощен не само количествено, но и качествено. „Създава по-лошо впечатление, отколкото през 1933 г. На Русия ще са нужни години, докато бъде постигнато предишното му равнище…“

Потенциалният (а по-точно реалният) противник не без основание включва в благоприятните за него фактори фактическата подмяна на цели звена от военната структура на Съветския съюз. Трудно ще се намери в историята друг случай, когато една от страните пред прага на борбата на живот и смърт смазва по такъв начин себе си. Това никога не може да бъде нито простено, нито забравено.

Г. К. Жуков си спомня, че по време на една голяма военна игра през декември 1940 г. му предлагат да командва „сините“, тоест да играе немската страна. „Червените“ ръководи армейски генерал Д. Г. Павлов, който командва вече Западния особен военен окръг. Стана така, пише Георгий Константинович, че командвайки „сините“, развих операциите точно в направленията, където се развиха след половин година реалните бойни действия. Конфигурацията на нашите граници, местността, обстановката — всичко ми подсказваше именно ония решения, които взеха после и фашистите. Посредниците в играта изкуствено забавяха темпа на придвижване на „сините“. И въпреки това за осем денонощия „сините“ се придвижиха до района на Барановичи.

Когато през януари 1941 г., продължава Жуков, ми възложиха да докладвам пред Главния военен съвет тази стратегическа игра, аз обърнах внимание на ръководството за неизгодното разполагане на системата от укрепени райони покрай новата граница. Би било целесъобразно да бъдат изтеглени на сто километра в дълбочина. Отправих всъщност критична забележка по адрес на решението, одобрено от Сталин.

Сталин, спомня си прославеният пълководец, слушаше внимателно доклада ми. Особено го беше озадачил въпросът, защо „сините“ са били толкова силни, защо в изходните данни на нашата игра са били предвидени толкова големи германски сили? Жуков отговаря, че това съответства на възможностите на германците и главно на реалното пресмятане на всички сили, които те могат да хвърлят срещу нас в началния период на войната, създавайки голямо предимство в направлението на главния си удар.

На Сталин му допада обстойният доклад на Жуков, аргументацията в него, смелостта в отстояването на възгледите. Скоро след това, през февруари 1941 г., по препоръка на „вожда“ армейски генерал Жуков е назначен за началник на Генералния щаб. В дадения случай интуицията на Сталин не го подвежда. Издигането на Жуков във висшите ешелони на военното ръководство, както по-късно ще се окаже, ще бъде едно от най-сполучливите кадрови решения на „вожда“.

Но да се прояви някой пред Сталин никак не е проста работа. Вероятно най-вече затова, че „вождът“ сковава самостоятелността и инициативата на ръководителите по много въпроси от военното строителство, от всекидневието на армията и флота. Много въпроси, които са могли да решат сами командващите военни окръзи, народният комисар на отбраната и неговите заместници, задължително се докладват на Сталин. Например в една своя докладна записка до Сталин Ворошилов съобщава, че на 15 юни 1939 г. един червеноармеец от доброволческия състав на име Чириков е извършил покушение срещу командира от запаса Пяткин. В действителност по време на сбора на запасняците двама пийнали запасняци се сбиват. Обаче според докладната записка на Ворошилов това е „покушение“. Вместо виновните да бъдат предадени на съд или наказани дисциплинарно, народният комисар докладва на Сталин… А неговата резолюция е безмилостна:

„В двудневен срок да бъде съден, осъден на разстрел и присъдата да бъде приведена в изпълнение, а това да бъде обявено пред полка.

Трябва да отбележа, че в редица случаи Сталин реагира по-различно, съгласявайки се с преразглеждането на едни или други дела. Няколко месеца по-рано Ворошилов се обръща към Сталин с молба да освободи от затвора бившия началник-щаб на военновъздушните сили към 1-ва армия Володин и да остави в сила представянето му за награждаване с орден „Ленин“, направено по-рано за действията на авиацията в боевете край езерото Хасан. В този случай Сталин е „добър“: