Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Изглежда, и Сталин започва да осъзнава това. Няма да научим дали се е измъчвал от угризения на съвестта и разкаяние за стореното, но едно е ясно: година, година и половина преди началото на войната той трескаво се опитва да направи нещо за ликвидирането или поне за намаляването на глада за кадри.

Известно е, че нарежда да се изготвят бързо предложения за увеличаване броя на слушателите във военните академии и за създаване на нови училища. Още през идната 1940 г. са образувани 42 нови военни училища, почти се удвоява броят на факултетите в академиите, организирани са многобройни курсове за подготовка на младши лейтенанти. Сталин бърза… Но му остава съвсем малко време. Загубите във висшия команден състав са прекалено големи, за да бъдат бързо компенсирани. Командир на взвод може да бъде подготвен за шест месеца. Но командващ военен окръг или армия? Израстването на командир от такъв мащаб продължава много години.

При това Сталин вижда, че острият недостиг от командни кадри се съчетава с ниското им професионално равнище, със значителното изоставане на бойната подготовка от изискванията, които предявява съвременната война. Тези мотиви прозвучават твърде забележимо в речта му пред слушателите, завършващи военните академии, произнесена в Кремъл на 5 май 1941 г. 643 643 ЦПА ИМЛ, ф.3, оп.1, д.3808. Тогава никой не е предполагал, че само месец и половина дели тази реч от началото на войната и тя вече почти нищо не може да промени…

В изказването си Сталин е рядко откровен и казва много от онова, което се е смятало за държавна тайна. Така например в желанието си да укрепи у младите командири вярата им в мощта на РККА той говори за техническото преустройство на армията и за рязкото увеличаване на числеността й. В началото на 1941 г. нашата армия, заявява той, наброява 300 дивизии (но не казва, че над една четвърт от тях са още в стадий на сформиране, а почти още толкова току-що са сформирани), от които една трета — моторизирани.

Както и по-рано, Сталин поставя ударението върху настъпателните действия: „Червената армия е съвременна армия, а съвременната армия е настъпателна армия.“ Тук отново изпъква една негова сериозна заблуда от принципен характер: подценява стратегическата отбрана и отбранителните операции. Макар че военнополитическото ръководство на страната винаги е подчертавало отбранителния характер на военната доктрина на Съветския съюз, за реализирането й се провъзгласява настъпателната стратегия. Уставите, заповедите, директивите, изказванията на народния комисар, а сега и на самия Сталин развиват в различни гами една и съща главна мисъл: „Войната ще се води на противниковата територия и победата трябва да бъде постигната с малко кръв.“ В подкрепа на тази концепция преди войната излиза книгата на Н. Шпанов „Първият удар“, изразяваща съвсем точно настроенията на значителна част от населението и военнослужещите — настроения, насаждани по всякакъв начин. Книгата пророкува, че след съкрушителния удар на Червената армия още на втория ден във фашистка Германия ще избухне въстание против нацисткия режим.

Защо Германия побеждава противниците си? Непобедима ли е? И в речта си Сталин откровено отговаря защо вермахтът е преминал победоносно по Европа: „Германците успяха да отнемат от Франция и Англия съюзниците им.“ В оная обстановка такъв съюзник сме могли да бъдем само ние. „Германската армия не е непобедима. Сега тя марширува под завоевателни лозунги, засилват се самоувереността и главозамайването. А това довежда до най-лошото“ — резюмира Сталин. Тук му е мястото да отбележа, че както може да се очаква при господство на догматичното мислене, тази погрешна мисъл за „главозамайването“ на германците веднага се подема и раздухва. В оперативна сводка на Генералния щаб на РККА е направен извод, че през 1940 г. Германия е победила „в резултат на създалата се извънредно изгодна за нея обстановка“ и не без „намесата на благоприятни случайности“ 644 644 ЦГАСА, ф.33987, оп.3, д.1305, л.175, 192. . В проекта на директивата „Относно задачите на политическата пропаганда в Червената армия“ се твърди, че „германската армия е загубила усета си към по-нататъшно подобряване на военната техника. Значителна част от германската армия е уморена от войната…“ 645 645 ЦАМО, ф.32, оп.11309, е. 4, л.153. .

В това изказване наред с погрешните Сталин излага и някои свои верни мисли, но за реализирането им, още веднъж ще повторя, остава съвсем малко време. Осъжда остро работата на академиите, които изостават от изискванията на момента и готвят кадри за „вчерашната война“. Опитът от Хасан и Халхин гол няма голямо значение, продължава Сталин, тъй като имахме работа с една несъвременна армия. Трябва да се изучава опитът от войната на запад, опитът от съветско-финландската война…