Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

„Перчеше се, уверяваше, твърдеше, че на удара ще отговорим с троен удар. Всичко върви добре, всичко е наред, всичко е готово, другарю Сталин, а се оказа…“ 635 635 Военно-исторический журнал, 1987, №9, с.50.

През май 1940 г. по решение на Сталин Ворошилов е освободен от длъжността народен комисар на отбраната, макар че едновременно с това е назначен за заместник-председател на Съвета на народните комисари на СССР и председател на Комитета по отбраната при Съвета на народните комисари на СССР. За народен комисар на отбраната е назначен командващият Киевския особен военен окръг С. К. Тимошенко, като заедно с това става маршал на Съветския съюз. Първата голяма крачка на новото ръководство е решението да се създадат механизирани корпуси (постановление на СНК на СССР от 6 юни 1940 г.) в състав две танкови и една моторизирана дивизия. А само преди половин година управленията на танковите корпуси са разформировани… Сталин няма свое твърдо мнение по тези въпроси, доверява се ту на генералите Д. Г. Павлов и Г. И. Кулик, които механично се позовават на опита от войната в Испания, ту на началника на Генералния щаб. Б. М. Шапошников и заместника му И. В. Смородинов, които настояват, че такива формации са важни и необходими.

На практика той отделя по няколко часа на ден за конкретни въпроси на военното строителство — организационни, технически, оперативно-стратегически, кадрови и от областта на възпитанието. Когато разбира, че в армията прекалено много се осланят на опита от гражданската война, за което многократно е упреквал Ворошилов, Сталин назначава в края на 30-те години специална партийно-правителствена комисия начело с Жданов и Вознесенски, която да провери състоянието на армията и флота. Изводът на комисията е безкомпромисен: „Народният комисариат изостава в изработването на въпросите за оперативното използване на войските в съвременната война.“ Отрицателно влияние оказва и големият брой млади и неопитни кадри. В значителна степен това е резултат от масовите репресии, сполетели армията и флота през 1937 и 1938 г. Смъртоносната вихрушка преминава не само през страната, но и през армията и флота й. Репресиите засягат преди всичко висшите командни кадри, политическия състав и централния апарат на Народния комисариат на отбраната. Според данните от май 1937 г. до септември 1938 г., тоест за година и половина, в армията са репресирани 36 761 души, а във флота — над три хиляди. 636 636 ЦАМО, ф.37837, оп.10, д.142, л.93. Наистина част от тях са само уволнени от РККА. В резултат от борбата с „народните врагове“ през периода 1937–1940 г. са сменени всички командващи военни окръзи, 90% от началник-щабовете на окръзите и заместник-командващите, 80% от състава на управленията на корпусите и дивизиите, 90% от командирите и началник-щабовете им. Кървавата чистка рязко понижава интелектуалния потенциал в армията и флота. Към началото на 1941 г. само 7,1% от командно-началстващия състав имат висше военно образование, 55,9% — средно, 24,6% — ускорено образование (курсове) и 12,4% от командирите и политическите работници нямат военно образование. 637 637 Военные кадры Советского государства 1941–1945. М., 1963, с.12.

За да се попадне в коша на „враговете“, не е нужно много. Дори съвсем малко. Ето например какво донася на Ворошилов комисарят от държавна сигурност втори ранг Гай за военния аташе в България Сухоруков:

„През 1924 г., след като слушателите от източния факултет завършват академията, Сухоруков, който се учил там, бил извикан при Троцки и водил разговор с него. В чест на Троцки Сухоруков е нарекъл сина си Лев.“ 638 638 ЦГАСА, ф.33987, оп.3, д.1045, л. 10–20.

Съдбата на тоя човек е решена. Това е написано още през октомври 1936 г. През следващите две-три години толкова „солидна“ аргументация вече не е нужна.

Вишински и Улрих, на които, изглежда, работата им се услажда, предлагат да бъде опростена процедурата. Обръщайки се към Ворошилов и Ежов, Вишински моли да се дадат пълномощия на „Особеното съвещание при НКВД“ за лишаване от военни звания, което по-рано е ставало само с присъда от съда. А през април 1938 г. Улрих „аргументира“ необходимостта „да се отдели военната колегия от Върховния съд на СССР и тя да се реорганизира във Военен трибунал на СССР“ 639 639 Пак там, д.993. л.3, 11. . Над всеки червеноармеец, червенофлотец и командир да висне брадвата на „правосъдието“.

В началото на 1939 г. Сталин иска справка за командния състав на армията и флота. Взира се дълго и мълчаливо в графите на таблицата, подсказваща с мършавите си цифри, че възрастта на армейските и флотските командири е повече от „зелена“: около 85 % от тях са под 35 години. В младостта е силата, но недостига опит. Остра е необходимостта от опитни кадри. Прелиствайки бавно страниците на доклада, Сталин може би си е спомнил, че освен тримата маршали и групата командващи армия първи ранг не без негово съгласие са изчезнали завинаги такива способни и големи военачалници като И. Н. Дубовой, М. К. Левандовски, А. И. Корк, Н. Д. Каширин, А. И. Седякин, И. И. Вацетис, Я. И. Алкснис, П. А. Брянских, С. Е. Грибов, Я. П. Гайлит, Н. В. Куйбишев, С. Н. Богомягков, Е. И. Ковтюх, Н. Н. Петин, С. П. Урицки и други.