Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Но никак не му е до усмивки. Войските на Ленинградския окръг се оплитат в тежки боеве, които придобиват продължителен характер. Накрая, виждайки създаващата се ситуация, на заседание на Главния военен съвет Сталин иска „да се предприемат решителни стъпки“. На Карелския провлак се концентрират две армии под командването на К. А. Мерецков и В. Д. Грендал. За командващ фронта е назначен С. К. Тимошенко, за член на Военния съвет — А. А. Жданов, а за началник-щаб — И. В. Смородинов. В тази, както я наричат финландците „зимна война“, Сталин участва като член на Главния военен съвет. Когато преглеждах многобройните томове архиви от тази безславна кампания, където върху документите стоят подписите на главнокомандващия Ворошилов, на члена на Главния военен съвет Сталин и на началника на Генералния щаб Шапошников, не ме напускаше усещането, че пред лицето на силната финландска съпротива политическото и военното ръководство направо са се объркали. Стигнало се е дотам, че Москва е давала нареждания на войските дори от тактически характер през главата на командването на фронта. 632 632 ЦАМО, ф.8, оп.1, д.23, л.34.

След едномесечна подготовка за пробив на линията „Манерхайм“ на 11 февруари 1940 г. съветските войски започват активни действия. И в края на краищата голямото надмощие в силите си казва думата. В заповедта до войските от Северозападния фронт, подписана на 9 февруари 1940 г. от Тимошенко, Жданов и Смородинов, четем: „Пробивът и овладяването на линия «Манерхайм» ще покрие с неувяхваща слава Червената армия, доблестна защитничка на великата съветска държава… За Великия Сталин!“ 633 633 ЦАМО, ф.15, оп.11600, д.160, л.96. Но никаква „неувяхваща слава“ не се появява. Линия „Манерхайм“ е пробита с цената на големи загуби. В началото на март 1940 г. съветско-финландският мирен договор е подписан.

Сталин е ядосан. Целият свят е видял слабата подготовка на Червената армия за водене на военни действия. Скоро след края на войната, през март 1940 г., той решава да отстрани Ворошилов от поста народен комисар, но преди това го изслушва на заседание на Главния военен съвет и на пленума на Централния комитет. В архива е запазен докладът на Ворошилов „Уроците от войната с Финландия“. Там личат многобройни бележки и поправки на Сталин, който го преглежда преди обсъждането му. Ето някои извадки от този обширен, дебеличък доклад:

„Длъжен съм да заявя, че отначало нито аз — народният комисар на отбраната, нито Генералният щаб, нито командването на Ленинградския военен окръг си представяхме поне малко от малко всички особености и трудности, свързани с тази война… Добре организираната, въоръжена и обучена в съответствие с местните условия и задачи финландска армия се оказа много маневрена, издръжлива в отбрана и добре дисциплинирана.

Със започването на бойните действия в центъра беше създаден Щаб на Главния военен съвет в състав др. Сталин, др. Ворошилов, началника на Генералния щаб др. Шапошников и народния комисар на Военноморския флот др. Кузнецов (последният участваше в заседанията само при решаването на морски въпроси). Постоянен и активен участник в щаба се оказа председателят на Съвета на народните комисари др. Молотов, макар официално да не беше член. Щабът, по-точно неговият активен член другарят Сталин, фактически ръководеше всички операции и цялата организационно-творческа работа, свързана с фронта.“

По-нататък в много страници народният комисар е принуден да признае недостатъците в разузнавателната дейност на Червената армия, слабото техническо снабдяване, тромавата организация на съединенията, лошата зимна екипировка, лошото хранене на войските и т.н. „Мнозина висши началници не се оказаха на нужната висота. Щабът на Главния военен съвет беше принуден да отстрани много от висшите командири и началник-щабове, тъй като тяхното ръководене на войските не само не донасяше полза, но се очерта и като крайно вредно… Тази своя победа Червената армия извоюва сравнително бързо преди всичко защото от момента на започването на войната до победоносния й край фактическото ръководство на войските пое върху себе си другарят Сталин…“ 634 634 ЦАМО, ф.132, оп.264211, д.73, л.67-110.

Продължилата 104 дни война не донася лаври нито на армията, нито на Сталин. Дали Ворошилов е разбрал това, или не, е въпрос, но твърдейки, че „фактически другарят Сталин е ръководел всички операции“, той прехвърля върху диктатора бездарното управление и липсата на готовност за война. И макар целият доклад да е обсипан със станалите вече нещо обичайно хвалебствени тиради по адрес на „вожда“, Сталин сигурно е изпитвал скрито раздразнение.