Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

В съответствие с протоколите и допълнителните конфиденциални споразумения са съгласувани числеността и местата за настаняване на съветските войски, летищата и пристанищата за базиране, пътищата за придвижване, наемите за дадените под аренда помещения и парцели земя, свързочните линии и т.н. Сталин възлага на председателя на Съвета на народните комисари Молотов, на заместника на народния комисар на външните работи Потьомкин, на заместника на народния комисар на отбраната Локтионов, на заместника на народния комисар на външната търговия Степанов, на заместника на народния комисар на Военноморския флот Левченко, а също така и на редица още длъжностни лица да решат по работен път заедно с представителите на прибалтийските републики всички финансови, дипломатически, военни и организационни въпроси.

Въпреки някои недоразумения — неизбежни в такива случаи — споразумяващите се страни, общо взето, спазват и буквата, и духа на спогодбите. Понякога прибалтийските партньори отиват още по-далече. Така например, когато избухва съветско-финландската война, военният аташе в Рига полковник Василиев докладва в Москва: „На 1 декември генерал Гартманис заяви: ако във връзка с обстоятелствата на военната обстановка ви потрябват площадки за кацане на авиацията, можете да използвате всички наши налични летища, включително и рижкото.“ 624 624 Пак там, ф.33988, оп.3, д.373, л.130. Литовското правителство съобщава в Москва, че е „създаден Комитет за осигуряване на въоръжените сили (на Червената армия — б.а. ) с хранителни продукти и фураж“ 625 625 Пак там, л.113. . По време на посещението в Москва в началото на декември 1939 г. на главнокомандващия естонската армия генерал Йохан Лайдонер (който в навечерието на Октомврийската революция е бил подполковник от руския Генерален щаб) се създава впечатление за напредък в приятелските отношения между двете държави и армии. 626 626 НГАСА, ф.33987, оп.3, д.1236, л. 376-380

Но когато през юни 1940 г. фашистите влизат в Париж, Сталин е обзет от предчувствието, че ако сега Хитлер не нахлуе в Англия, той непременно ще обърне погледа си на изток. Опитвайки се трескаво да навакса пропуснатото, усещайки, че е неподготвен, Сталин прави нова крачка. В средата на юни Москва се обръща отначало към литовското правителство, а после и към правителствата на Латвия и Естония с искане да се съгласят с въвеждането на нови войскови контингенти на територията на тези държави. Тонът и аргументацията на дипломатическите ноти са твърди, ултимативни. Насърчен от дотогавашните успешни действия, Сталин го удря направо през просото. Не без задни мисли изпраща в Прибалтика Жданов, Вишински и Деканозов. През октомври 1940 г. Поздняков, който отива в Литва заедно с Деканозов, докладва на Сталин, Молотов, Ворошилов, Каганович, Микоян, Тимошенко и Вишински: „Политическото състояние на литовския корпус продължава да бъде неблагополучно, тъй като… в корпуса не е извършено класово разслояване, тоест враждебният елемент още не е свален от седлото и развива антисъветската си дейност по пътя на сплотяване на бойците върху национална почва…“ 627 627 Пак там, д.1366, л.60-62. Не е трудно да си представим как Деканозов, Жданов и Вишински, пък и Поздняков предлагат „свалянето от седлото“… Това са все горчиви страници от престъпния летопис на сталинизма, които ние категорично осъждаме…

Обстановката в Прибалтика се променя. Наред с искрения стремеж на народите и на комунистическите партии на републиките да строят социализъм черното си дело се заемат да осъществяват и блюстителите на „класовата чистота“.

Трябва да се признае, че революционните преобразования в Прибалтика са осъществени от народите в този регион под влиянието на фактора присъствие на съветски войски.

Пред прага на страшните събития и за Съветския съюз, и за прибалтийските народи този акт е положително явление. Но нравствената страна на въпроса, меко казано, не е безупречна — и, нека да бъда откровен, това е „заслуга“ на Сталин. „Вождът“ не е свикнал да гледа на народите като на творци на съдбата си. Той повече залага на хващането за гушата. Но трябва да признаем главното, основното: революцията в Прибалтика не е „внесена“ от Сталин. Тя е извършена по мирен път от трудещите се в тези страни, борили се дълги години с буржоазните режими. В началото на юли 1940 г. Деканозов докладва на Сталин и Молотов: „На 7 юли във Вилно се състояха голям митинг и демонстрация. Присъстваха към 80 хиляди души. Главните лозунги бяха: «Да живее 13-ата съветска република!», «Пролетарии от всички страни, съединявайте се!», «Да живее другарят Сталин!» и т.н. На митинга беше приета резолюция с приветствие до Съветския съюз и Червената армия… На концерта на самодейните колективи при литовската армия присъстваха президентът, редица членове на правителството, представители на генералитета… Изпращането на съветски артисти в Литва би било доста навременно. Молбата ми е да дадете указание в най-скоро време за Литва да заминат Михайлов, Лемешев, Норцов, Шпилер, Давидова, Русланова, Козолупова и балетна група с участието на Лепешинска…“ 628 628 ЦГАСА, ф.33987, оп.3, д.1366, л.27-29. Дори на артистите — „да се даде указание“… Деканозовците — този продукт на сталинизма — са в състояние да осквернят всяко чисто намерение. С горчивина пише за това в книгата си бившият министър в Литовската република Ю. Урбшис, който през 1939 г. се среща със Сталин.