Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

„През периода от 1939 г. до юни 1941 г. на територията на Съветския съюз са дошли 494 310 бивши (?! — б.а. ) полски граждани. През същия период от тази цифра са приспаднати:

Предадени на немците бивши военнопленници (?!) — 42 492 души. 616 616 Т.е. родените в западните райони, окупирани от германците (бел. на рус.ред.).

Освободени и отправени в УССР и БССР — 42 000 души.“

Внимателният читател ще открие в текста редица абсурди, като „бивши полски граждани“, и сигурно още веднъж ще се запита какво се крие зад графата „предадени на немците бивши военнопленници“, каква е съдбата им? Щом не сме воювали, откъде са се взели „военнопленниците“?

Ще спомена също и други данни, които хвърлят светлина върху много спорни въпроси. В същия документ се казва, че „към момента на сключването на договора за дружба между правителството на Съюза на СССР и правителството на В. Сикорски (30 юли 1941 г.) в затворите, лагерите и местата на заточение се намират 389 382 души. От тях в съответствие с указа на Президиума на Върховния съвет на СССР от 12 август 1941 г. са амнистирани 389 041 души. През 1942 г. в Иран са евакуирани 119 865 души (с армията на Андерс 76 110 военнослужещи и 43 755 граждани). Сега в СССР са останали 218 000 поляци“ 617 617 ЦГАОР, ф.9401, оп.2, д.105, т. III, л. 19–22. .

Справката, предназначена за Сталин, е подписана на 2 ноември 1945 г. Според редица документи на практика всички поляци са се върнали в родината си. За да направя тази информация още по-пълна, привеждам следния документ:

„До др. Молотов В. М.

На 20 октомври в лагерите на НКВД е имало 27 010 полски граждани, арестувани и интернирани в периода 1944–1945 г. от територията на Полша с оглед да бъде прочистен тилът на действащата Червена армия.

Съгласно указанията на другаря Сталин 12 289 души подлежат на освобождение и връщане в Полша. Останалите — до края на тази година. Няма да бъдат пуснати известен брой арестувани за шпионаж, участие в диверсии и т.н.

В десетките проучени от мене документи за полските граждани, оказали се по волята на Сталин на съветска територия, няма никакви данни за точния брой на загиналите и умрелите. Този въпрос е наша стара обща болка, свързана с грубото нарушаване на международното право и на елементарните норми на човечността от Сталин. Но аз избързвам…

Пред заплахата от по-нататъшна опасна експанзия на Германия на изток през следващите месеци Сталин взима редица други отговорни решения за политическо укрепване на западните погранични райони на страната. В моментите на съдбоносни колебания — да упорства ли в постигането на споразумение със западните демокрации, или да поеме пътя към сближаване с фашисткия дявол — немалка роля изиграват националните и териториалните съображения. Ще напомня, че Сталин е участник в гражданската война. А тогава всички очаквали, че войната с Полша, която официално никога не е била обявявана (започва през април 1920 г. с похода на Ю. Пилсудски към Киев), ще се увенчае с триумф за Червената армия, която на 12 август достига предградията на Варшава. Но нарастването на настъпателната й мощ се забавя, оперативните резерви закъсняват и тя претърпява поражение. Както вече стана дума, и Сталин е имал пръст в това, понеже отказва да подпише заповедта за отделяне на 12-а армия и Първа конна армия от състава на Югозападния фронт. Той не е забравил и как по-късно успя, изглежда, да заличи изобличаващите го следи. Ще направя още едно отклонение.

През януари 1925 г. генералният секретар нарежда да му се предоставят на разположение някои архивни дела на Революционния военен съвет на Южния фронт, съхранявани в Киевския губернски архив.

Ето го първия документ:

„Киев. Губернски архив. Моля подгответе архива за Сталин, подбран от мене за предаване до понеделник — 16 февруари 1925 г. 3 часът сутринта.

Документите са предадени с акт за срок от 6 месеца на същия този Брезановски. В описа фигурират повече от четиридесет документа — кореспонденция, нареждания, секретни циркулярни писма, записи на разговори по прекия телефон, решения за арести, доклади и т.н. Изненадите тепърва започват. Архивът, предоставен на Сталин… изчезва. Шест месеца по-късно Централният архив и Киевският губернски архив (Гринберг, Адоратски, Йодко и др.) бомбардират с искания Управлението на деловодството при Централния комитет: къде е архивът? Брезановски, който лично е получил архива, си измива ръцете — документ втори: