Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Впрочем подобни пактове Англия и Франция сключват с Германия още по-рано — през 1938 г. А през лятото на 1939 г. водят тайни преговори с Хитлер за създаване на единен антисъветски блок.

Днес мнозина се опитват да доказват, че стартът за Втората световна война е бил даден от съветско-германския пакт за ненападение, сключен на 23 август 1939 г. А забравят, че до това време западните държави вече са подхвърлили в ноктите на Хитлер Австрия, Чехословакия и Клайпеда, че Англия и Франция не са направили нищо, за да спасят Испанската република.

Обикновено не споменават и това, че и Полша, поредната жертва на фашистка Германия, също е имала пакт за ненападение с нея. А нападението срещу Полша Хитлер е планирал още на 11 април 1939 г. (планът „Вайс“), дълго преди Молотов и Рибентроп да скрепят с подписите си съветско-германския пакт. Въпросът за окупирането на Полша се е разглеждал на съвещание при Хитлер още по-рано — на 22 януари 1939 г. Претенциите за връщането на Данциг (Гданск) са само предлог за агресия от голям мащаб. Плановете на Хитлер по отношение на Полша не са били тайна за никого. На ръководството на Съветския съюз и преди всичко на Сталин е било известно, че окончателното си решение да нападне Полша Хитлер е взел още в началото на 1939 г. През юни 1939 г. един от съветските разузнавачи се среща с доктор Клайст, завеждащ източния отдел във ведомството на Рибентроп. Клайст му съобщава, че „фюрерът няма да позволи резултатът от англо-френско-руските преговори за сключване на пакт да окажат влияние върху намерението му за радикално решаване на полския въпрос. Германско-полският конфликт ще бъде решен от Берлин както при успешен, така и при неуспешен резултат от преговорите… Военните действия на Германия против Полша са насрочени за края на август — началото на септември…“ 607 607 ЦГАСА, ф.33987, оп.3, д.1237, л.379, 381. За ориентировъчните дати на нападението са знаели и Вашингтон, и Лондон, и Париж, но са се надявали, че окупирането на Полша от Германия ще позволи на Хитлер по-бързо да нападне Съветския съюз. Така че анализът на създалата се в края на лятото на 1939 г. обстановка потвърждава: сключването на пакта е било за Съветския съюз до голяма степен принудителна крачка, опит да се отдалечи началото на войната. А над Съветския съюз тегнела заплахата, че тази война щяла да бъде за него война на два фронта. По същото време, една година след събитията край езеро Хасан, японската военщина устройва кървава проверка на силите край река Халхин гол.

Сталин не може да забрави, че когато през септември 1938 г. в Мюнхен се събират представителите на Англия, Франция, Германия и Италия, никой не обелва дума за Съветския съюз. А прагматичната мюнхенска сделка с Хитлер е не само предателство спрямо Чехословакия. Няколко дни след позорния сговор, на 4 октомври, френският посланик в Москва Р. Кулондър откровено преценява същността на споразумението: „След неутрализирането на Чехословакия за Германия е открит пътят на изток.“ В същия ден, 30 септември, когато е подписана Мюнхенската спогодба, Чембърлейн и Хитлер подписват декларация за ненападение и консултации.

Обвиняват генералния секретар в непоследователност и кокетиране с Хитлер, но нали цяла година по-късно от англичаните и французите се решава да сключи пакт с Берлин… А когато веднага след Мюнхен му долагат, че в тесен кръг Рибентроп е заявил: „Английският премиер Невил Чембърлейн подписа днес смъртната присъда на Британската империя и предостави на нас възможността да определим датата за привеждането на тази присъда в изпълнение“, той само се усмихва… За да бъде по-цялостна оценката, ще приведа мнението на полския посланик в Лондон. Е. Рачински пише, че в Англия всичко сравняват с футбола: Чембърлейн е защитил английската врата и е прехвърлил играта в Източна Европа. 608 608 Вж. Сиполс, В. Я. Внешняя политика Советского Союза. М., 1987, с.196. При тези условия Сталин е принуден да разчита само на себе си. За него става ясно, че жертвайки Чехословакия, Англия и Франция заедно с това изписват дебело една голяма въпросителна на възможностите за съюза им със СССР.

Той вижда, разбира се, че едно споразумение с Лондон и Париж, насочено към възпиране на фашистката агресия, би било неизмеримо по-привлекателно за всички прогресивни сили, отколкото пактът с Хитлер, който го бил оценил в тесен кръг така: „Това е договор със сатаната, когото ние трябва да удушим.“ Но има неща, които не зависят от нас. Не ще и дума, че Сталин е разбирал колко съществени ще бъдат моралните и идеологическите загуби от пакта. Троцки например злорадства в Мексико: „Сталин и Хитлер си подадоха ръка. Маските са свалени. Сталинизмът и фашизмът се сдружават.“ Решението за пакта предизвиква объркване в много комунистически партии — трудно им е да си представят, че е възможно каквото и да е споразумение с фашистите. Не на всички в Съветския съюз е ясна стратегията на политическото ръководство на страната, насочена към печелене на време, недопускане на възможния антисъветски военен съюз и създаване на по-благоприятни условия за подготовка на отпор срещу наближаващата (въпреки всичко!) фашистка агресия. И Сталин, и западните демокрации не се оказват на висотата на една истинска държавническа мъдрост. Класовите предубеждения, погрешният политически анализ, взаимното недоверие, както и опитите за надхитряне довеждат и двете страни до загубване на играта.