Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

На 17 август Молотов приема Шуленбург, който изтъква, че е необходимо преговорите с Рибентроп да започнат тази седмица. Молотов, от името на Сталин (той подчертава специално това), заявява: „Преди да започнат преговорите за подобряване на политическите взаимоотношения, трябва да завършат преговорите за кредитно-търговска спогодба.“ 599 599 Пак там, оп.19, п.45, д.4, л. 122–125.

На 19 август по негова молба Шуленбург отново е приет от Молотов, на когото съобщава: „В Берлин се опасяват от конфликт между Германия и Полша. По-нататъшните събития не зависят от Германия.“ Шуленбург настоява за незабавното идване на Рибентроп с цел да бъде сключен пакт за ненападение. Молотов се съгласява Рибентроп да дойде на 26–27 август. Кредитната спогодба е сключена светкавично. Хитлер бърза и напира… Датите 26 или 27 август не му вършат работа. Точно тия дни има намерение да пусне военната си колесница против Полша. Сталин, въпреки че това не е много типично за него, постепенно, точка по точка, отстъпва пред Берлин. Най-сетне Хитлер не издържа и на 20 август сам изпраща телеграма до Сталин. Ето извадки от тази многозначителна телеграма:

„До господин Сталин

Москва

20 август 1939 г.

1. Искрено приветствам подписването на новата германско-съветска търговска спогодба като първа крачка в подобряването на германско-съветските отношения.

2. Сключването на пакт за ненападение със Съветския съюз за мене означава стабилизиране на германската политика за дълго време.

3. Приемам предадения от Вашия министър на външните работи Молотов проект на пакта за ненападение, но смятам за крайно необходимо да бъдат изяснени по най-бърз начин свързаните с него и други въпроси…

[…]

5. Напрежението между Германия и Полша стана непоносимо. Поведението на Полша спрямо една велика държава е такова, че кризата може да избухне всеки момент.

6. Смятам, че ако двете държави имат намерение да влязат в нови отношения, целесъобразно е да не се губи време. Затова още веднъж Ви предлагам да приемете моя министър на външните работи във вторник, 22 август, или най-късно в сряда, 23 август…

Фюрерът взима инициативата в свои ръце. Ултимативният тон на телеграмата е очевиден. Сталин я прочита няколко пъти и подчертава със син молив „кризата може да избухне всеки момент“ и последната фраза на телеграмата: „Бих се радвал да получа незабавен отговор от Вас.“

Дълго разсъждават Сталин и Молотов над посланието, изслушват още веднъж съображенията на Ворошилов за хода на преговорите с англичаните и французите и се мъчат да си изяснят доколко са достоверни съобщенията за контактите на Берлин с Париж и Лондон, криещи поначало заплаха от образуването на широк антисъветски съюз. След окончателното претегляне на всички „за“ и „против“ решението най-сетне е взето. В голямата политическа игра е нужно да се поеме отговорност и да се направи съответната крачка. И тя е направена.

Сталин става, обхожда няколко пъти кабинета си от единия край до другия, поглежда към Молотов, спира се и диктува:

„До райхсканцлера на Германия Л. Хитлер

21 август 1939 г.

Благодаря за писмото. Надявам се, че германско-съветското споразумение ще предизвика поврат към сериозно подобряване на политическите отношения между нашите страни.

Народите на нашите страни имат нужда от мирни отношения помежду си. Съгласието на германското правителство за сключване на пакт за ненападение ще създаде база за ликвидиране на политическото напрежение и за установяване на мир и сътрудничество между нашите страни.

Съветското правителство ми възложи да Ви съобщя, че е съгласно с идването на г-н Рибентроп в Москва на 23 август.

Сталин бърза. Той смята, че не разполага вече с време за изчакване и избор. По-късно почти винаги ще пъди от мислите си спомена за 23 август. Поддаде се в някакъв момент на натиска на фюрера, загуби инициативата и не можа да оцени в пълния им размер всички последици. До голяма степен му повлия състоянието на армията след погрома върху нея през 1937 и 1938 г., а в същото време то бе насърчило безочливостта на Хитлер. Но тогава тъй или иначе всяка от страните смята, че е спечелила играта.

На 23 август 1939 г. Рибентроп пристига със самолет в Москва и още същия ден пактът за ненападение между Съветския съюз и Германия е подписан. Сключен е за срок от 10 години (макар че още на 19 август Шуленбург е предложил 25-годишен срок). При обсъждането на проекта за споразумение Рибентроп настоява в преамбюла да бъде включена тезата „за приятелския характер на съветско-германските отношения“. Когато Молотов долага това на Сталин, той отхвърля предложението на министъра на външните работи на Германия: „Съветското правителство не би могло да заяви честно на съветския народ, че с Германия са установени приятелски отношения, когато цели шест години нацисткото правителство излива чебъри с помия върху съветското правителство.“ 602 602 Жилин, П. А. О войне и военной истории. М., 1984, с.145 Уви, не е последователен. Само след месец ще одобри предложената от Рибентроп теза. В същото време са прекратени англо-френско-съветските преговори. Ръководителят на съветската делегация Ворошилов в интервюто си за печата заявява: