Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Пак ще повторя, за никого не е било тайна, че Германия всеки момент ще нападне Полша. Машината на вермахта от няколко месеца е под пара. Трябва само да се дръпне ръчката. За това пишат дори много от вестниците в Европа и в Америка. На 24 август президентът на Съединените щати Франклин Рузвелт се обръща с възвание към Хитлер и президента на Полша Мостицки, призовавайки ги да седнат на масата за преговори. Един ден по-рано белгийският крал Леополд III се обръща с аналогично послание по радиото. На 26 август френският премиер Едуард Даладие приканва Берлин към благоразумие и преговори с Варшава. Два пъти отправя призив за мир и римският папа. Сталин мълчи. Вече е пленник на голямата игра, в която е заложил на Хитлер въпреки недостига от политическо доверие. Не е имал богат избор, а после и възможност за избор изобщо. На него му остава само да се готви и да чака неизбежното нападение…

Преди да тръгне за вилата си, в два часа през нощта на 1 септември му донасят шифровано донесение от Берлин, в което се съобщава, че вечерта на 31 август полски военнослужещи уж се били вмъкнали в радиостанцията на немското градче Клайвиц, убили неколцина немски служители и започнали да четат на полски текст, който съдържал призив към война. Сталин веднага разбира: Хитлер е скалъпил предлог за нападение. Още повече че само преди седмица му бяха съобщили, че фюрерът е заявил на генералите си: „Ще ви дам пропаганден повод, за да започнете войната, а дали той ще бъде правдоподобен — няма значение. После не питат победителя казал ли е истината, или не.“ 609 609 Вторая мировая война. Краткая история. М., 1984, с.43. Сталин нарежда на съветското посолство в Берлин да съобщи как се развиват по-нататък събитията. Оттам отговарят, че берлинското радио предава маршове. Все още няма никакви официални съобщения. Сталин разбира: ударът на немците трябва да се очаква всеки момент.

Рано сутринта Сталин се събужда от телефонното позвъняване на Поскрьобишев: „Войските на вермахта са нахлули в Полша.“ Кой знае защо, „вождът“ веднага си спомня за разговора на Молотов с полския посланик в Съветския съюз В. Гжибовски. Преди няколко дни народният комисар на външните работи му разказа за този разговор. Посланикът заявил, че „Полша не счита за възможно сключването на пакт за взаимопомощ със Съветския съюз предвид на практическата невъзможност за оказване помощ на СССР от страна на Полша…“ 610 610 Документы и материалы кануна второй мировой войны 1937–1938. Т. 2, с.85-86. Тогава Сталин и Молотов смятат, че полското правителство чисто и просто не иска да се обвързва с каквото и да е споразумение със Съветския съюз или с гаранции за сигурността на Полша… Полското правителство, също като Сталин, не е било способно да гледа далече напред. Още една жертва на фашизма… Вече по-късно, през деня, Поскрьобишев слага мълчаливо пред Сталин шифровано донесение. „Вождът“, без да погледне верния изпълнител на волята му, прочита бърже донесението на военния аташе във Варшава Рибалко и на политическия представител Шаронов:

„Експресно!

На първи септември немската бомбардировъчна авиация извърши нападения над Гдиня, Катовице, Краков и Варшава. Нападението над Варшава е било отблъснато. Второ нападение над Варшава в 8:50 е било отблъснато. Трето нападение в 10:00 — резултатите са неизвестни. Данциг е завзет от германските войски. На Вестерплате се водят боеве. Сухопътните части на германската армия са преминали границата в направление на Млава, Криница, Дзялдово и Горна Силезия. Водят се боеве. Подробности за ситуацията на фронта Втори отдел не може да съобщи.

Няколко дни след като Германия напада Полша, преглеждайки късно през нощта последните донесения, които му дава Поскрьобишев (Кога спи тоя човек? „Стопанинът“ му си тръгва — плешивеещата глава на помощника е наведена над книжата; когато идва, той е винаги на мястото си, винаги готов, винаги всичко знае), Сталин спира поглед върху няколко редчета на шифрованото донесение от Берлин: „Днес, 4 септември, Хитлер е заминал сутринта за Източния фронт. Пресякъл е доскорошната граница с полския коридор и се е установил около Кулм.“

Мисълта му се вкопчва в това име: Кулм, Кулм… И скоро разбира защо: ами да, през 1813 г., през август, генерал Михаил Богданович Барклай де Толи разгромява френския корпус на генерал Д. Вандам край Кулм. Нещо приличащо на удовлетворение озарява съзнанието му. Не овладял дълбините на философията, слабо запознат с политическата икономия, Сталин е обичал и добре е познавал историята. Та нали онова страшно нахлуване на Наполеон в Русия е започнало също през Полша… След някоя и друга седмица войниците в униформа с миши цвят току-виж стигнали и до съветската граница. Възниква нова стратегическа ситуация. На войските от пограничните окръзи вече е дадено нареждане за повишаване на бойната готовност. В съответствие с предварително разработените планове и съветско-германската договореност съветските войски трябва да бъдат готови за навлизане в Източна Полша. Нужно е утре заран още веднъж с Молотов да се върнат към изучаването на създаващата се обстановка.