Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

„До Централния архив

Управлението на деловодството при Секретариата на ЦК съобщава с настоящето, че в Архива на ЦК не са получавани никакви материали.

Брезановски е прав в едно: документите не са постъпвали в архива на Централния комитет, а са били предадени направо на генералния секретар. Най-вероятно в архива е имало нещо, отнасящо се лично до Сталин. Той е прегледал документите, но къде са се дянали? В папките от онова време не успях да ги намеря. Сталин и занапред неведнъж ще „разчиства“ архивите…

Направих това отстъпление още и поради това, че Сталин и по-късно не скрива: Рижкият мирен договор от 1921 г., съгласно който западните украински и белоруски земи се отстъпват на Полша, е несправедлив. Установената с договора гранична линия е изместена значително по на изток в сравнение с така наречената линия на Кързън и му напомня за събития с почти двайсетгодишна давност, в които той е непосредствено замесен. На преговорите Рибентроп няколко пъти деликатно напомня за отдавнашната рана. Затова днес може да се каже, че неуспехът на преговорите с Англия и Франция се дължи и на още една скрита причина. Поемайки пътя на сближаване с Германия, Сталин е възнамерявал да върне земите, отнети от Съветския съюз в годините на гражданската война.

На базата на Киевския и Белоруския особен военен окръг още в първата десетдневка на септември се създават два фронта в състав 5-а, 6-а, 12-а, 3-а, 11-а, 10-а и 4-а армия. На войските е разрешено да използват оръжие само ако бъдат нападнати. Отбелязани са отделни сблъсъци. Фактически не е имало никаква съпротива. Етническото мнозинство (украинци и белоруси) посреща с искрена радост съветските войски.

За една седмица, до 25 септември, съветските войски се придвижват на 250–300 километра и стигат до реките Западен Буг и Сан, както е било и предвидено в съветско-германските тайни споразумения. Но за това ще разкажа по-подробно в една от следващите глави. През ноември 1939 г. тези земи официално влизат в състава на Украинската и на Белоруската ССР. През юни 1940 г. съветското правителство успява по мирен път да уреди въпроса и за възвръщането на Бесарабия и Северна Буковина. По споразумение с румънското правителство се възстановява границата по реките Прут и Дунав. Образувана е Молдавската ССР.

Предприемайки големи политически маневри, Сталин усеща, че въпреки съветско-германските споразумения Хитлер не се е отказал от плановете си за Прибалтика. Установената там през периода 1917–1919 г. съветска власт скоро е отхвърлена и затова, според Сталин, трябва да бъде повдигнат въпросът за възстановяването й. Буржоазните прибалтийски режими знаят, че населението не обича германците, които дълги години са го потискали. В края на септември — началото на октомври 1939 г. Сталин дава указания на Молотов да предложи на Литва, Латвия и Естония договори за взаимопомощ. След непродължителни колебания, вътрешна борба и консултации с Берлин прибалтийците сключват договори, по силата на които в тези страни влизат части на Червената армия. По молба на техните правителства числеността на съветските войски остава по-малка от числеността на армиите на Латвия, Литва и Естония. Съветските войскови контингенти няма да напускат гарнизоните си, нито да се намесват във вътрешните работи на тези страни. Макар, разбира се, на Сталин да му е ясно, че самото присъствие на Червената армия в Прибалтика не може да не се отрази на политическата атмосфера. Мисля, че всички тези стъпки са били предприети, общо взето, в рамките на международното право.

В Централния държавен архив на Съветската армия се пазят стотици документи за събитията от онези години. Това е тема на специално проучване. Ето извадки от някои документи. По нареждане на Ворошилов на завеждащия Специалния сектор при ЦК на ВКП(б) Поскрьобишев са предадени, за да бъдат докладвани на Сталин, текстовете на споразуменията между представителите на Работническо-селската Червена армия (РККА) и представителите на армиите на прибалтийските държави. Протоколът на спогодбата между РККА и Литовската армия за разполагането на съветските войски (не повече от 25 хиляди души) на латвийска територия са подписали: от съветска страна — командирите на корпуси Болдин и Павлов, командирите на дивизии Алексеев и Морозов, бригадният комисар Андреев, а от военната комисия на латвийската армия — генерал Гартманис, адмирал Спаде, полковниците Еске, Башко, Гросбартс и Карклиниш. 621 621 ЦГАСА. ф.4, оп.14, д.2435, л. 9–13. Аналогичен съветско-литовски протокол е подписан от командващия армия втори ранг Ковальов (и още четирима военни) и от генерал Ращикис (и още 13 литовски офицери). 622 622 Пак там, ф.33987, оп.3, д.1258, л. 134–138. Съветско-естонският протокол е подписан от командващия армия втори ранг Мерецков (и от още четирима съветски представители) и от генерал-лейтенант Реек (заедно с осем естонски офицери). 623 623 Пак там, ф.25888, оп.13, д.20, л. 6–9.