Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Въпреки отчаяните си усилия да отсрочи войната Сталин успява да реши тази задача само отчасти. Скоро след подписването на договора за „дружба“ става абсолютно ясно, че войната се е приближила вече съвсем близо до нашите граници. Времето за политически маневри е отминало. Хитлер може всеки момент да нахлуе. Наистина поради редица причини фюрерът, по данни на съветското разузнаване, няколко пъти е отлагал датата за обявяване на война на Съветския съюз. Три пъти през май — 14, 15 и после 20 май. Един път през юни — от 15 на 22 юни. Сталин, който до последния момент не иска да вярва на тия данни, вече съзира не само мъглявите очертания на фашистката заплаха, той вижда ясно и агресивната, готова за скок на изток гигантска Хитлерова военна машина.

В ония предвоенни години армията се ползва с всенародна любов. Отличилите се в боевете на Халхин гол, край езерото Хасан, в Испания или в съветско-финландската война бойци и командири се превръщат в национални герои. Няма недостиг от кандидати за постъпване във военните училища. За армията народът дава мило и драго. Цялата страна познава най-добрите летци, танкисти и моряци. Службата в армията е въпрос на чест. Дисциплината и политическата съзнателност на личния състав не предизвикват никакво безпокойство в политическото и военното ръководство. Хората във военни шинели вярват на Сталин и на партията, макар моралният шок след репресиите да не е още напълно преминал. Интернационална дружба и братство свързват многонационалните колективи. Централните вестници редовно пишат за най-добрите в армията и флота, за постиженията на червеноармейците, командирите и политработниците в бойната и политическата подготовка. Само през август 1940 г. „Правда“ помества няколко уводни статии, посветени на армията и флота: „Свещен дълг на съветския гражданин“, „В бойните редове на Червената армия“, „Младежта — във военните училища!“. С голяма популярност се ползва Дружеството за съдействие на отбраната и на авиационно-химическото строителство в СССР.

За да съответстват съдържанието и характерът на подготовката за военна служба на младежта и на цялото население на изискванията на съвременната война, по инициатива на Сталин през септември 1939 г. е приет нов закон „За всеобща военна повинност“.

Лозунгът „Защитата на отечеството — свещен дълг за всеки гражданин на Съветския съюз“, издигнат от партията, намира горещ отклик сред народа. Той се гордее с армията си, която за кратко време се превръща в съвременна, моторизирана и — както всички бяхме убедени — способна да защити пределите на първата в света социалистическа държава.

Съветско-финландската война обаче, макар да е показвана само в „победна“ светлина, предизвиква недоумение у съветските хора — такава мощна армия, за каквато е представяна в печата Работническо-селската Червена армия, едва за четири месеца, и то трудно, да преодолее съпротивата на армията от една малка страна?

Сталин по-тежко от другите преживява позора от „зимната война“, но както винаги не вижда своята вина. През март 1940 г. предлага на Ворошилов да докладва пред Политбюро оценката на Народния комисариат на отбраната за действията на РККА във войната с Финландия. По всяка вероятност тъкмо тогава у Сталин се появява и остава до края на живота му подигравателно-ироничното му отношение към Ворошилов, когото безжалостно разкритикува в Политбюро. Но това му се вижда малко. След един месец по негово нареждане се свиква Главният военен съвет със същия дневен ред. На заседанието излизат наяве съществени празноти в оперативната, техническата и бойната подготовка на войските, в материалното им осигуряване и във военното строителство. Изказването на Сталин не се отличава с дълбоко познаване на военното дело, но съдържа зле прикрита закана към ония, „които отговарят за отбраната на страната“. По негово предложение се създават редица комисии, които да обобщят уроците от съветско-финландската война и да вземат незабавни мерки за подобряване на военното строителство.

Без да бъде професионален военен, Сталин интуитивно долавя, че Ворошилов не е ръководел достатъчно вещо военното строителство като цяло, не е осигурявал както трябва управлението на щабовете по време на конфликтите край Халхин гол и в хода на съветско-финландската война, не успява да върви в крак със стремителното развитие на оперативното изкуство. Когато след събитията край Халхин гол разговаря с Жуков, преди да го назначи за командващ Киевския особен военен окръг, Сталин неочаквано и раздразнено подхвърля в разговора една фраза за Ворошилов: