Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

„До др. Ворошилов

Съгласен съм.

Тези примери, а такива може да бъдат посочени много повече, показват, че Сталин смята за съвсем естествено да решава без съд съдбата на хората и да се занимава с неща, които не би трябвало да влизат в неговите прерогативи. Самодържецът дресира свитата си, политическите, държавните и военните дейци всички повече или по-малко значителни въпроси да получават благословията на неговата воля и мисъл. И се сблъскваме с един парадокс. Както отбелязва навремето Франсис Бейкън, който властва безконтролно над другите, сам загубва собствената си свобода. В дадения случай, не срещайки противодействие, Сталин постепенно става пленник на своя характер, на своята самоувереност и на чувството си за непогрешимост. За другите това е непреклонност и твърдост. А в действителност неограничената власт създава илюзията за „възможност на невъзможното“. До започването на войната илюзията за непогрешимостта на Сталин буквално заслепява хората. За разсейването й беше нужен само един-едничък ден през юни 1941 година…

След като прави известните ни дипломатически стъпки за предотвратяване на войната и допуска явни политически грешки, през всичкото време Сталин изпитва вътрешни противоречия. От една страна, действат споразуменията с Германия, които според него са по-изгодни за германците, отколкото за Съветския съюз. Та нали с тяхна помощ Хитлер отстранява заплахата от война на два фронта, как тогава няма да ги спазва? Такава е простата логика в разсъжденията на „вожда“ и обкръжението му.

От друга страна, Хитлер, който по природа е авантюрист (а в това Сталин е напълно убеден), може и да не следва простата логика. Цялата му импулсивна стратегия е построена върху съобразяването с кратковременни фактори — изненада, коварство, непредсказуемост. Ето защо Сталин с дълбоко безпокойство следи всички военнополитически стъпки на фюрера, хода на „светкавичната“ война на запад. И не току-тъй нарежда на Тимошенко лично да се убеди в реалната боеготовност и боеспособност на войските.

През 1940 г. народният комисар посещава всички западни военни окръзи, вдига няколко съединения под тревога, присъства на много учения и маневри. Посещава ученията и тактическите занятия в Московския, Западния и Киевския военен окръг, изказва се на разборите и всичко това се отразява в централния печат. Съобщава се например, че маршалът на Съветския съюз С. М. Будьони е участвал в ученията в Задкавказкия военен окръг, а народният комисар на Военноморския флот Н. Г. Кузнецов — в ученията на Балтийския флот. Малко по-рано секретарят на ЦК на ВКП (б). А. А. Жданов взима участие в голям морски поход.

По време на тези инспекционни обиколки излизат наяве многобройни сериозни празноти. Командният и политическият състав нямат нужния опит, бавно усвояват качествено новите елементи на бойната подготовка. Основните компоненти на бойната мощ не са овладени в необходимата степен. За това говорят документите. В директивата си „Относно резултатите от проверката на бойната подготовка през зимния период на 1941 г. и указания, за летния период“, подписана на 17 май 1941 г., народният комисар на отбраната констатира: „В зимния период на 1941 г. заповед №30 не е изпълнена от голям брой съединения и части.“ В директивата се отбелязват много недостатъци в бойната подготовка на личния състав, на щабовете и дори на родовете войски. За авиацията например е посочено: „Бойната подготовка на ВВС на Червената армия е преминала незадоволително.“ 652 652 ЦАМО, ф.32, оп.11309, д.3, л. 85–91.

Анализът на многобройните архивни документи и спомените на очевидци на тогавашните събития ми дават възможност да направя извода, че през последните две години преди войната Сталин се опитва да постигне не само голямо количествено нарастване на Червената армия и флота, но и качествено издигане на цялата военна машина. Обаче сроковете за тази реорганизация и усъвършенстване са определяни от погрешно предположение: войната ще бъде предотвратена или поне съществено отдалечена. Както пише Симонов, възпроизвеждайки записките на разговорите си с Жуков, Сталин „е бил уверен, че в резултат от сключването на пакта именно той ще изиграе Хитлер, макар че после се случва тъкмо обратното“. По онова време, спомня си Жуков, „повечето от хората около Сталин го поддържаха в политическите му оценки, оформени у него преди войната, и преди всичко в увереността му, че ако не се оставим да бъдем провокирани и не извършим някаква погрешна крачка, Хитлер няма да посмее да наруши пакта и да ни нападне“ 653 653 Военно-исторический журнал, 1987, №9, с.49. .