Томас Пинчън - Гравитационна дъга

Неговата цел в този дъждовен зимен обед е сива каменна градска къща, нито голяма, нито достатъчно стойностна исторически, за да фигурира в какъвто и да е пътеводител, разположена малко по-назад, така че не се вижда от площад „Гроувнър“ 31 31 В централната част на Лондон. Там се намира сградата на Американското посолство и Генерално консулство и дипломатическите представителства на други страни. — Б.пр. , донякъде встрани от официалните исторически забележителности на столицата. Когато пишещите машини замлъкват (в 8:20 и други митически часове), ако в небето няма американски бомбардировачи и движението по Оксфорд Стрийт не е прекалено натоварено, отвън долита пиукането на зимуващите птици, струпани около подготвените от момичетата хранилки.

Уличният плочник е хлъзгав от ръмящия дъжд. Мрачно, усилно, главоболно, замаяно от никотинов глад и киселини в стомаха пладне е, милион бюрократи усърдно кроят смърт и някои даже съзнават какво замислят, много вече са обърнали втория или трети коктейл или бира, което създава определено песимистична атмосфера тук. Но докато минава през входа, ограден с чували пясък (временни пирамиди издигнати за задоволяване на потомството на любопитните богове) Блоут изобщо не усеща нищо подобно, защото е прекалено зает с обмислянето на достоверни оправдания ако случайно го хванат, което е малко вероятно, нали…

Момичето в приемната, добродушна на вид очилата служителка на СТС 32 32 Спомагателна териториална служба. — Б.пр. издува балончета с дъвката в устата си и го отпраща с махане на ръката към стълбището за нагоре. Адютанти в мокри вълнени униформи, тръгнали за щабни оперативки или към тоалетните, явно след час-два сериозно пиене, му кимат пътьом, всъщност без да го поглеждат, физиономията му е известна и позната, на кого беше приятел, не са ли състуденти от Оксфорд, на онзи лейтенант дето работи по-надолу по коридора, в ПОЧИТ…

Старата къща е била многократно подразделяна от военните копторотворци. ПОЧИТ е съкращение от Палата, Одити, Численост, Източници, Тевтония. Тя представлява хартиен лабиринт опушен от наслояван с години цигарен дим, в момента почти празен, разнообразѐн с високи като надгробни паметници черни пишещи машини. Подът е застлан с мръсен линолеум, прозорци няма: осветлението е жълтеникаво, евтино, безмилостно. Блоут надниква в канцеларията на стария си приятел от оксфордския „Джизъс Колидж“ лейтенант Оливър („Галопа“) Мъкър-Мафик. Празна е. Галопа и американецът са излезли да обядват. Добре. Хайде сега да извадим фотоапарата, да включим настолната лампа и да нагласим рефлектора ето така…

Подобни кабинки сигурно има из целия ЕТВД 33 33 Европейски театър на военните действия. — Б.пр. : само три опушени изподраскани кремави талашитени стени и без собствен таван. Галопа споделя своята кабинка с един американски колега, лейтенант Тайрън Слотроп. Бюрата им са разположени под прав ъгъл, така че пряк визуален контакт между тях има само при съпроводено от скърцане на стола завъртане на около 90º. Бюрото на Галопа е чисто и подредено, а върху това на Слотроп цари невъобразима бъркотия. От 1942 година не е било почиствано до първоначалната дървесна повърхност. Всичко по него е напластено на почти отделни слоеве върху основа от равномерно поръсена по дъното бюрократична смегма, съставена от милиони миниатюрни кафеникави и червени люспи от гума за изтриване, стружки от подострени моливи, изсъхнали петна от кафе или чай, следи от захар и „Мляко за дома“, изобилие от цигарена пепел, много фини черни нишки изпаднали от лентите на пишещата машина, разлагащо се библиотечно лепило, натрошени и смлени на пудра аспирини. Върху тях следват разпръснати кламери, камъчета за запалка „Зипо“, гумени лентички, скобички за телбод, фасове и смачкани пакети от цигари, разпилени кибритени клечки, карфици, писци за перодръжки, къси моливчета от всевъзможни цветове включително и дефицитните бежов и светловиолетов, дървени лъжички за кафе, пастили за гърло марка Хлъзгав бряст производство на компанията „Тейър“ изпратени чак от Масачузетс от Налин, майката на Слотроп, парчета лепенка скоч, канап, тебешир… а над тях пласт забравени паметни записки, празни жълтеникавокафяви продоволствени книжки, телефонни номера, оставени без отговор писма, разпарцаливени листа индиго, надраскани набързо акорди за хавайска китара за дузина песни включително Войничето Джони си намери роза в Ирландия 34 34 Текст — Катлийн Кей Туми (1914–1995), музика — Алън Робъртс (1905–1966), изпълнена във филма „Войничето Джони“ (1942) на режисьора Джон Ауер (1906–1975). — Б.пр. („Направил е някои много елегантни аранжименти — докладва Галопа. — Като американски Джордж Формби 35 35 Джордж Формби (1904–1961) — английски киноактьор, певец, композитор, музикант (банджо, хавайска китара). — Б.пр. е, ако можеш да си представиш нещо такова“, — но Блоут бе решил, че е по-добре да не опитва да си го представя), празно шишенце от тоник за коса „Кремъл“, изгубени парчета от различни пъзели, на които са изобразени кехлибареножълто ляво око на ловно куче порода ваймаранер, зелени кадифени гънки на вечерна рокля, тъмносиви жилки на далечен облак, оранжев ореол на експлозия (може би залез), нитове по обшивката на „Летяща крепост“ 36 36 Т.е. бомбардировач Боинг B-17. — Б.пр. , вътрешната страна на бедрото на нацупена красавица от плакат… няколко стари Ежеседмични Разузнавателни Сводки от сектор Военно Разузнаване, спираловидно извита като тирбушон скъсана струна от хавайска китара, кутийки с лепкави хартиени звездички в различни цветове, части от фенерче, капак от кутия вакса за обувки марка „Самородно злато“ в който Слотроп от време на време разглежда своето мътно жълтеникаво отражение, произволен брой справочници от намиращата се по-нататък по коридора библиотека на ПОЧИТ — немски политехнически речник, Специален справочник на МВнР или Градски план — и обикновено някъде там, освен ако не е откраднат или изхвърлен, вестник „Нюз оф дъ уърлд“: Слотроп е предан читател.