Ивайло Петров - Хайка за вълци

Троцки не успя да стигне до кулминацията на вдъхновения си разказ и трябваше да го прекъсне до акушерската мечта на „госин филтебела“. Вратата се отвори и в стаята влязоха две жени. Едната носеше с протегнати ръце бяла риза или платно, а другата — лимонадено шише с червена панделка на гърлото. Двете пристъпиха към Троцки с гузни, изплашени лица и тази, която носеше шишето, му го подаде:

— Наздраве, свато!

Троцки надигна шишето, смукна дълбоко, но шишето свирна и не пусна нищо в устата му. Поразклати го, смукна още веднъж и шишето пак свирна на празно. Обърна го с дъното към очите си, видя, че дъното е пробито, и се засмя, като сметна, че му правят някаква шега. Жена му изпищя неистово, удари се с две ръце по челото и замръзна.

— Що пищиш ма! — смъмри я Троцки и искаше да каже още нещо, но жената, която му бе подала шишето, преглътна, затвори очи и каза:

— Ще пищи, я! Щото няма сладка ракия!

На трапезата се възцари злокобна тишина.

— Лъжете! — изпищя пак стрина Груда. — Искате да окепазите дъщеря ми. Къщата ми със срам да дамгосате!

Показаха й отново ризата, тя я отблъсна, промуши се през тълпата, която бе нахълтала в стаята, и излезе. След нея скочи и Жендовица. Тогава поднесоха ризата и на кръстниците да потвърдят безчестието на невестата. Кръстницата я погледна и сведе очи, а Стоян Кралев махна с ръка и с погнуса извърна лице към стената. Той пристигна малко преди Троцки да започне своя разказ за казармата, гледаше бившия фелдфебел с нескрито презрение и не пропусна да го уязви:

— Царска казарма! Всеки глупак с пагони изтезава войниците както си иска!

Стоян Кралев никога не пропускаше удобния случай да злепостави фашистката власт и да изтъкне предимствата на съветската, макар че селяните го слушаха равнодушно и дори го вземаха на подбив. Немската армия бе стигнала до Кавказ, върховното командуване определяше средата на ноември като краен срок за превземането на Сталинград и никой не вярваше в обрата на войната. Дори самите „властници“ в село не се дразнеха от пропагандата му, а, напротив, с удоволствие спореха с него, за да го поставят натясно с неопровержими факти и да се посмеят над политическата му слепота. Стоян Кралев стоеше срещу тях с голи ръце и непрекъснато повтаряше, че рано или късно немците ще загубят войната. Изглеждаше така непоколебим във вярата си, когато за всички краят на войната бе ясен, че противниците му не го смятаха за истински комунист, а за побъркан дърдорко, който едно си знае, едно си бае. А Стоян Кралев си „баеше“ при всеки удобен случай и кажи-речи, от всеки житейски факт съумяваше да направи извод в полза на комунизма. Тази вечер всички бяха потресени от чистата булчинска риза, потресен бе и той, но остана верен на себе си. Положението му на кръстник задължаваше сватовете да го слушат и той започна да говори за равноправието на двата пола, осъществено в една велика страна, която сега се бори срещу нашествието на фашизма. Там никога не може да се случи това, което се случи тази вечер, там девойката не може да бъде така унижавана. Тя има право да дружи с когото си иска, сама да избира своя другар в живота и сама да решава с кого и как ще живее. В края на краищата Стоян Кралев стигна до извода, че обичаи като този с булчинската риза са измислени от буржоазията, за да държи жената в безправно положение. Когато се бъхти на нивата наравно с мъжа, готви, чисти и гледа деца, никой не я пита какъв й е халът, а когато си позволи да обича някого и той я измами, тогаз става лоша и нечестна. Откъде знаете, че момичето е ходило с мъж, може тази работа да е от само себе си, и туй се случва. Може пък зетят (тук Стоян Кралев се поколеба да го каже или не), може пък зетят да не си е свършил работата както трябва, момче е още…

— Работата е свършена, кръстник, само че не сега — каза жената, която бе поднесла шишето със сладката ракия. — Нека и кака Дона го каже.

Кака Дона бе акушерката на махалата и на нея бе възложено да установи безчестието на невестата.

— Тъй е! — каза тя и скръсти ръце на корема си.

— Че и тъй да е бе, джанъм, какво от това? Бива ли от такава работа да се зачерня момичето? Старите хора са казали, пък и вие, жените, го знаете по-добре, че честта на жената не е под полата, а в главата.

— Направихме каквото се искаше от нас — каза с равнодушието на хирург кака Дона. — Оттук нататък да си решават зетят, свекървата и свекърът.

Зетя и свекървата ги нямаше в стаята, а свекърът седеше с наведена глава и гледаше в празната чаша пред себе си. Като усети, че погледите са отправени към него, махна с ръка и този жест на отчаяние бе така изразителен, че хората го разбраха и се изпълниха с искрено съчувствие към него. Цялото село знаеше, че бе преглътнал гордостта си и сам бе отишъл да се сватоса с Троцки, пристъпи стародавния обичай и само благородството и великодушието спасиха достойнството му от всеобщо порицание и присмех — не поиска зестра, нито дори чеиз от бъдещата си снаха. Сега тя за благодарност го поставя пред това страшно и срамно изпитание — да я приеме ли с безчестието й, или да я върне, след като е дошла в къщата му. Всички очакваха със затаен дъх как Жендо ще реши тази дилема, а колкото до Троцки, той като че не бе осъзнал напълно какво се е случило или го бе осъзнал толкова ясно и трагично, че не бе в състояние да се движи и говори. Седеше блед като платно, само очите му неспокойно шареха от единия до другия край на трапезата, а ръката му лежеше като отсечена на коляното на фелдфебела. Самият фелдфебел пък се бе вторачил в отсрещната стена и повече от всякога приличаше на Далай-лама. Само дясната му ръка, вярна на навика си при всички обстоятелства, се вдигаше към устата му и сред гробната тишина се чуваше как наплюва пръстите си: пю, пю, пю!