Айн Рэнд - Изворът

Г-жа Ралстън Холкъм беше, по думите на млада и въодушевена нейна приятелка, „дребна, но интелектуалка“. Страдаше тайно от миниатюрния си ръст, но се бе научила да го компенсира. Умееше да обяснява, че носи дрехи десети размер и пазарува в детските магазини. Обличаше се като гимназистка и през лятото обуваше къси чорапи, показвайки дългите си крака с изпъкнали сини вени. Обожаваше знаменитостите. Те бяха смисъла на живота й. Преследваше ги безпощадно; гледаше ги с широко отворени очи, изпълнени с възхищение, изтъквайки своята незначителност и смирение пред тяхното съвършенство; вдигаше рамене мълчаливо и враждебно, когато някой от тях не взимаше под внимание нейните възгледи за задгробния живот, теорията на относителността, архитектурата на ацтеките, контрола над раждаемостта или филмите. Имаше мнозина бедни приятели и се хвалеше с този факт. Ако някой от тях станеше заможен, тя го изоставяше, приемайки като предателство подобряването на финансовото му състояние. Искрено мразеше богатите: те притежаваха единственото, с което тя можеше да блесне. Гледаше на архитектурата като на своя лична територия. Името й беше Констанс, но смяташе за изключително сполучливо прозвището Кики, което наложи на приятелите си доста след като бе навършила тридесет години.

Кийтинг винаги се чувстваше неловко в присъствието на госпожа Холкъм. Тя му се усмихваше твърде настоятелно и коментираше думите му с намигване:

— О, Питър, колко си закачлив! — макар че в поведението му нямаше и следа от закачливост. И този път, както обикновено, той я поздрави, навеждайки се почтително над ръката й, а тя се усмихна иззад сребърния чайник. Носеше царствена рокля от смарагдовозелено кадифе и пурпурна лента в късо подстриганата си коса, вързана отпред на кокетна малка фльонга. Кожата й беше загоряла и суха, а на носа й се виждаха разширени пори. Подаде чаша на Кийтинг. Осветен от свещите, на пръста й проблесна квадратен смарагд.

Кийтинг изказа възхищението си от капитолия и се измъкна под предлог, че иска да го разгледа. Остана пред него необходимия брой минути, парейки устните си с горещата течност с аромат на карамфил. Холкъм, който никога не гледаше към модела, но и никога не пропускаше гост, спрял пред него, потупа Кийтинг по рамото и каза нещо за младите хора, които изучават красотата на ренесансовия стил. После Кийтинг обиколи салона, стисна вяло няколко ръце и си погледна часовника, пресмятайки след колко време ще е допустимо да си тръгне. И изведнъж се закова на място.

Зад широк свод, в малка библиотека видя Доминик Франкън в компанията на трима млади мъже.

Беше се облегнала на една колона, с коктейлна чаша в ръка. Носеше костюм от черно кадифе; тежкият плат, който не пропускаше светлинни лъчи, я държеше прикована към реалността, спирайки светлината, прозираща през плътта на ръцете, шията и лицето й. В чашата й проблясваше бяла огнена искра, която приличаше на студено метално разпятие, на увеличително стъкло, фокусиращо лъчите на кожата й.

Кийтинг се втурна в тълпата и откри Гай Франкън.

— Я виж ти, Питър! — каза весело Франкън. — Искаш ли да ти взема нещо за пиене? Не толкова горещо — добави той, понижавайки гласа си, — но „Манхатънс“ не е лошо питие.

— Не — каза Кийтинг, — благодаря.

— Entre nous — каза Франкън, намигвайки към модела на капитолия, — съвсем бездарно, нали?

— Да — каза Кийтинг. — Жалки пропорции… Този купол прилича на лицето на Холкъм, имитиращо изгрев на покрива… — Бяха спрели точно пред библиотеката и очите на Кийтинг се спряха на момичето в черно, подканвайки Франкън да го забележи; хареса му, че държи Франкън в капан.

— А планът! Планът! Виждаш ли, на втория етаж… о, — каза Франкън, забелязвайки накъде гледа Кийтинг.

Погледна към Кийтинг, след това към библиотеката, след това отново към Кийтинг.

— Добре — каза накрая Франкън, — ама после да не се сърдиш на мен. Сам го поиска. Ела.

Влязоха заедно в библиотеката. Кийтинг спря на известно разстояние, но погледът му беше особено настоятелен. Франкън се усмихна и каза престорено весело:

— Доминик, скъпа! Мога ли да ти представя Питър Кийтинг, моята дясна ръка? Питър — това е дъщеря ми.

— Приятно ми е да се запознаем — каза тихо Кийтинг.

Доминик направи строг поклон.

— Толкова отдавна очаквам да се запозная с вас, госпожице Франкън.

— Ще стане интересно — каза Доминик. — Ще искате да сте мил с мен, разбира се, но няма да е дипломатично.