Айн Рэнд - Изворът

Тя се опитваше да не поглежда Роурк, след като зърна лицето му. Той удържа обещанието си. Не се опита да я възпре, нито да я защити. Зададоха му няколко въпроса. С отговорите си той подкрепи думите й.

После мъжете си тръгнаха. Бяха доволни, че си отиват. Шерифът беше наясно, че няма защо да търси пръстена.

Доминик каза:

— Съжалявам. Знам, че се чувстваш ужасно. Но това е единственият начин вестниците да узнаят.

— Трябваше да ми кажеш точно кой от твоите звездовидни сапфири ти е подарък от мен.

— Нямам нито един. Звездовидните сапфири не ми харесват.

— Изпипа го по-добре от експлозията в „Кортланд“.

— Да. Сега Гейл е изстрелян обратно там, където му е мястото. Нали според него ти си „безпринципен и антисоциален“? Нека прочете как „Банър“ ще окаля и мен. Защо да го щадя? Съжалявам, Хауърд, не съм милостива като теб. Прочетох редакционната статия. Не казвай нищо. Изобщо не ми говори за саможертва, защото ще рухна… и защото изобщо не съм толкова силна, колкото вероятно си мисли шерифът. Не го направих заради теб. За теб сега стана още по-зле — към всичко, което ще ти стоварят, аз добавих и този скандал. Но, Хауърд, сега сме заедно срещу всички тях. Ти ще бъдеш подсъдим, а аз — прелюбодейка. Хауърд, помниш ли, че се страхувах да те споделям с крайпътни ресторанти и прозорци на чужди къщи? Сега не ме е страх, че нашата нощ ще бъде опръскана с кал във всичките им вестници. Скъпи мой, разбираш ли колко съм щастлива и свободна?

Той каза:

— Никога не ще ти напомня, че съм те видял да плачеш, Доминик.

Дописката, в която бе описано всичко, включително пижамата, халата, закуската и леглото, бе отпечатана още същия ден във всички нюйоркски следобедни вестници.

Алва Скарет влезе в кабинета на Уайнънд и хвърли един вестник на бюрото му. До този момент Скарет не се бе замислял колко много обича Уайнънд. Чувстваше се толкова оскърбен, че успя само да избълва поток от ругатни:

— Да те вземат дяволите, нещастник такъв! Пада ти се! Така ти се пада и аз се радвам, малоумнико! Сега какво ще правим?

Уайнънд прочете дописката. Седеше на бюрото и не откъсваше очи от вестника. Скарет стоеше пред него. Не се случи нищо. Беше кабинет като всеки друг, в който един мъж седеше на бюрото и държеше вестник. Уайнънд държеше ръцете си пред очите на Скарет, от двете страни на вестника. Ръцете му бяха съвсем спокойни. Не, каза си Скарет, човек не е в състояние да държи ръцете си вдигнати, без да ги опира, и те да не трепнат.

Уайнънд вдигна глава. Скарет видя в очите му леко учудване, сякаш Уайнънд се запита какво ли прави там Скарет. Потресен, Скарет прошепна:

— Гейл, какво ще правим?

— Ще отпечатаме дописката — каза Уайнънд. — Това е новина.

— Но… как?

— Както намериш за добре.

Скарет почти извика — даде си сметка, че ще го каже сега или никога, че няма да има смелост да направи нов опит. Освен това се почувства като в клопка и не се престраши да отстъпи към вратата.

— Гейл, разведи се с нея. — Усети, че все още е там и продължи, без да поглежда Уайнънд, крещейки, за да го изрече докрай: — Гейл, вече нямаш избор! Трябва да съхраниш остатъка от репутацията си! Трябва да се разведеш. Трябва ти да поискаш развод!

— Добре.

— Ще го направиш ли? Веднага? Съгласен ли си Пол да подаде веднага документите?

— Да.

Скарет излезе бързо, втурна се към кабинета си, затръшна вратата, грабна телефона и се обади на адвоката на Уайнънд. Разказа му и настоя:

— Остави всичко и заведи делото веднага, Пол, сега, днес, побързай, Пол, преди той да е променил намерението си!

Уайнънд се качи в колата и отиде в извънградската си къща. Доминик го чакаше.

Стана, когато той влезе в стаята. Направи няколко крачки напред, за да няма мебели между тях. Искаше той да я види в цял ръст. Той застана в празното пространство и се вгледа в нея, сякаш наблюдаваше и двамата едновременно, като страничен наблюдател, който вижда Доминик и мъжа срещу нея, но той не беше Гейл Уайнънд.

Тя зачака. Той мълчеше.

— Осигурих ти история, която ще увеличи тиража, Гейл.

Той чу думите й, но очите му бяха празни, сякаш настоящето нямаше значение. Приличаше на банков служител, направил баланс на сметката на непознат клиент, от която са изтеглени всички пари и тя трябва да бъде закрита. Каза:

— Бих искал да знам само едно нещо, ако ми отговориш: за първи път ли беше, откакто сме женени?

— Да.

— Но не беше първият път?

— Не. Той ми беше първият мъж.

— Трябваше да се досетя. Ти се омъжи за Питър Кийтинг веднага след процеса „Стодард“.